Автор: Борис Акунин
Превод от руски: Павел Николов
Имам един стар и в общи линии доста безполезен навик: при четене да си записвам всякакви забележителни или просто забавни дреболии – сам не зная защо. Ясно е, че няма да ми послужат в работата. От тях дори не можеш да изградиш един що-годе осмислен пост. Но от време на време все пак ще ги предлагам на вашето внимание. Днес ще ви разкажа три малки истории: две забележителни и една забавна. Ако на някого тези факти са му вече известни – не ме корете.
1. Диктаторът в задръстване
Всички знаят как завършила връзката на Мусолини с неговата вярна любовница Кларета Петачи.
Но е любопитно как започнало тяхното познанство. Веднъж през 1932 година, близо до Остия, Кларета със своя годеник и сестра си попаднала в голямо автомобилно задръстване.И изведнъж видяла в съседния автомобил самия Дуче. Двата автомобила известно време се влачели един до друг, „…но задръстването ставаше все по-плътно и на 19-тия километър окончателно спряхме – спомня си сестрата. – Кларета излезе и като водеше за ръка своя годеник, се приближи до колата на Дучето…“ Е, това, за което са разговаряли, и как е изчезнал от сцената годеникът, вече не е толкова интересно. Впечатляват самите обстоятелства. По това време Мусолини е диктатор от вече десет години, той е вожд и кумир на милиони. Но се влачи заедно с всички в задръстването и една девойка може да се приближи до него, за да излее възторжените си чувства.
Да си представим само за миг подобна ситуация някъде на Рубльово-Успенското шосе. „Владимир Владимирович, аз съм ваша стара почитателка! След като така и така сме попаднали в това задръстване, хайде да се запознаем!“.
2. Другата война
Мнозина навярно са гледали класическия батален филм “A bridge too far” - за най-мащабната в историята въздушно-десантна операция край холандския град Арнхайм. През септември 1944 година съюзниците пуснали в немския тил 35 хиляди парашутисти, за да завземат мостовете на Рейн. Няма да преразказвам тук военните подробности. Операцията завършила с катастрофа, загубите били огромни. 22-ра английска бригада се оказала в пълно обкръжение, водела упорити боеве.
В един момент главният лекар се отправил с бяло знаме при немците и казал, че има стотици ранени, на които не се оказва помощ. Затова трябва да се предприемат някакви мерки, не може ли да се направи двучасово примирие.
Най-поразителното е, че немците не само се съгласили да прекратят огъня, но освен това предоставили санитари, които изнесли на безопасно място 500 души…
Все пак те имали там и някаква друга война. Съвсем различна от тази, за която сме чели в книгите и за която ми е разказвал баща ми…
3. Беда поради нежно сърце
Чудесна, направо хармсовска история за Чайковски.
Както е известно, великият композитор бил трепетен човек, леко раним. Обичал да си поплаче, странял от неприятни хора и конфликтни ситуации, не умеел да отказва. Някои безсрамно използвали тази негова слабост.
Някой си Корсов, оперен певец, дълго досаждал на Чайковски да напише за него специална встъпителна ария. Пьотр Илич всячески увъртал, но да каже решително „не“ не му достигал дух.
Веднъж Корсов се появил с неочаквана визита, за да „доизстиска“ гения. Слугата, следвайки полученото указание, казал, че господарят му не е вкъщи. Нищо, отвърнал настойчивият баритон, ще почакам – и се отправил направо към кабинета.
Като чул стъпките, стопанинът изпаднал в ужас: сега ще се окаже в невъзможно положение – ще го уличат в лъжа!
И се пъхнал под дивана. Корсов седнал на същия този диван и седял там, докато не му свършило търпението. А този човек бил много търпелив.
Разбира се, че при такива условия да се излезе изпод дивана било вече съвсем невъзможно и бедният Чайковски цели 3 (три) часа дишал прах, страхувайки се да помръдне.
Най-интересното е, че все пак написал ария за Корсов.
Ах, труден е на този свят животът на човека с нежна душа!
