Отива си годината...

Все благославяме Новата година.

Отиващата си – не.

Има обаче една песен, която ще обичам винаги, защото е за отиващата си година.

Поздравявам с нея в този първи новогодишен ден всички мои приятели.

„Отива си годината” („Mija rok”) на Северин Крайевски и „Червените китари”.

Превод:

Толкова дарове ни донесе годината.

На пчелите – пълни цветя с ливади.

На хората даде ниви с жито.

На житото даде пълен клас.

Покри полетата с наметало от сняг,

за да си починат през зимата.

Мислиш ти, мисля аз –

какво ни даде миналата година.

Беше тя една добра година,

със съжаление се прощавам сега с нея.

Ще отстъпи място на новия ден

старата година, добрата година.

Отминава за нас щастливия ден,

през който отново бяхме заедно...

Не един път ни носеше тъга,

не един път ни носеше радост.

Ще попитам днес първата звезда

какво ще ни донесе следващата година.

Чакам аз, чакаш ти,

полунощ е, часовникът започна да бие...

Отива си годината, добрата година,

със съжаление се прощавам сега с нея.

Ще отстъпи място на новия ден

старата година, добрата година...

Нова партия

При Милен Цветков са се събрали все отбор юнаци. Астролози, звездобройци и прочее шарлатани, гадаещи бъдещето по небесните тела.

Освен с дежурното земетресение (голямо!), с наводнение (голямо!), с хороскоп (на Бойко Борисов) публиката беше омаяна и с откровението, че през новата година ще бъде създадена нова партия.

Това обаче и аз мога да го кажа, без да съм звездоброец, осенен от звездите. Защото всяка година у нас се излюпва по някоя нова партия. Че и по няколко.

Нещо повече. Аз мога да продължа предсказанието. Новата партия (която и да е тя и каквато и да е тя!) на следващите избори ще вземе гласове, равняващи се на 0.01 %. Хайде, от мене да мине – 0.03 %...

Без граници

В един от моите учебници някога имаше прословутата легенда за Кубрат, неговите синове и снопчето пръчки. Подзагланието гласеше: „Българска легенда”. Имаше и илюстрация, копие на картина, която висеше някъде и по коридорите на училището. Тази тук не е същата, но отразява същото „събитие”.

По късно разбрах, че легендата не е само наша. Имат я много други народи. Откриваме я и сред Езоповите басни. И сигурно идва от още по-дълбока древност.

А вчера чух същия разказ, интерпретиран във филма на Дейвид Линч „Обикновена история” (1999 г.).

Там героят казва следното: Когато децата бяха съвсем малки, понякога си играех с тях. Веднъж им раздадох по една съчка и им казах: „Счупете ги!” Те, разбира се, направиха лесно това. После вързах едно снопче от съчки, но те вече не можеха да ги счупят. И аз им казах: „Снопчето е семейството”...

Наистина, за някои неща няма граници - нито териториални, нито времеви.

... и вино, вино и ...!

Ех, прекрасно го е казал поетът:

„Жени и вино! Вино и жени!”

Жени? Уви, няма.

Но червено домашно вино, благодарение на майка ми, има.

Весели празници!

Весела Коледа!

Дядо Коледа в училище

Уж е добър, донесъл е за дечицата от предучилищната група разни лакомства в чувала, но ако не му кажат стихотворение или не му изпеят песничка, нищо не дава.

Сурва, сурва, да е здрава годината като на Дядо Коледа гърбината.

Този път брадата му не е от памук, а е истинска. Защото миналата година една детенце посегна, дръпна му памучената брада и я отнесе заедно с подаръка си.

Весело

(Из блога „Напред към победа на путинизма-медведизма!” на журналиста Олег Панфилов.)

Тези момчета не знаят какво щеше да стане с тях, ако се бяха отнесли така с портретите преди 1953 година.

Те щяха да пушат махорка и да носят ватенки.

А внуците им нямаше да разберат, че има Макдоналдс.

Защото тези момчета нямаше да имат деца.