Автор: Васил Бѝкау (Васил Бѝков)
Превод от беларуски: Павел Николов
Предишни части:
1,
2,
3,
4,
5,
6,
7,
8,
9,
10,
11,
12,
13,
14,
15,
16,
17,
18,
19,
20,
21,
22,
23,
24,
25,
26,
27,
28,
29,
30,
31,
32,
33,
34,
35,
36,
37,
38,
39,
40,
41,
42,
43,
44,
45,
46,
47,
48,
49,
50,
51,
52,
53,
54,
55,
56,
57,
58,
59,
60,
61,
62,
63,
64,
65,
66,
67,
68,
69,
70,
71,
72,
73,
74,
75,
76,
77,
78,
79,
80,
81,
82,
83,
84,
85,
86,
87,
88,
89,
90,
91,
92,
93,
94,
95,
96,
97,
98,
99,
100,
101,
102,
103,
104,
105,
106,
107.
108
Но засега идеята за справедливост и за осъждане на сталинските репресии беше още силна, особено сред националната интелигенция. По инициатива на Зянон Пазняк [1] беше решено да се създаде особено сдружение - Беларуски мартиролог, с перспектива да бъде преобразувано в друга, по-радикална организация. По-късно Пазняк ще каже, че за създаването му, освен него, са знаели Дубянецки [2] и Бикау, но това не е съвсем така. През една октомврийска надвечер отидох в Червената църква [3], както и доста още, за създаването на Мартиролога. Там дойдоха някои писатели и художници - Максим Танк, Нил Гилевич, Анатол Вярцински, Ригор Барадулин, Уладзимер Калесник, Михал Дубянецки и много други. Но и другата страна предприе свои мерки и се беше подготвила добре. За да заемат места в залата и да не допуснат други хора, един час преди началото там дойдоха маса цивилни кагебисти, секретари на гаркома [4], представители на прокуратурата начело със заместника на генералния прокурор Кандрацки. Най-първи пристигна от ЦК [5] инструкторът Бузук, който, ако се съди по всичко, имаше явната задача да провали събранието.
Аз също отидох малко по-рано и надникнах в кабинета на директора на Дома на киното, в какъвто по това време беше превърната Червената църква. Именно там станах свидетел как този Бузук се беше счепкал с Пазняк - за предстоящото събрание. Пазняк му се опъна здраво и аз тогава си помислих: "Твърд характер! Да имаше повече такива в Беларус". Залата беше вече пълна, президиумът зае местата си. Да ръководи всичко се зае, струва ми се, Михал Дубянецки, който седеше до мене. Трябваше да се изберат ръководни органи на Мартиролога и тук настана бъркотия. Особено когато дойде ред да се избира председател. Като се наведе към мене, Дубянецки каза: сега ще завалят предложения - Бикау. Не можех да допусна това и като станах, предложих Пазняк. В залата надигнаха шум, врява и викове тези, които бяха дошли с намерение да провалят събранието. Нещо срещу Пазняк доказваше прокурорът Кандарцеу, истерично крещеше от мястото си една секретарка на гаркома. Дубянецки обяви от трибуната гласуване, но когато се стигна до Пазняк, до него подскочи Бузук и започна да го изблъсква от трибуната. Залата викаше възмутено. Тогава станах от масата и предложих да се продължи гласуването. Кой е за, кой против, единогласно! - обявих аз, както се бях научил от сесиите на Върховния съвет. С това всичко свърши. За председател на Мартиролога беше избран Зянон Пазняк.
И тогава някой (не помня кой) предложи от залата избраният комитет на Мартиролога да се смята за оргкомитет [6] на Народния фронт. Залата започна да ръкопляска оглушително, тези ръкопляскания бяха приети за съгласие. Опонентите бяха бесни, като схванаха, че са били измамени. Но вече нищо не можеше да се промени, протоколът на събранието се писа без тях. Както и историята на Беларус. Поне така мислехме ние, като се поздравявахме с победата.
Но това, което се случи в Червената църква, не беше окончателна победа, не беше даже и половин победа. На сутринта ме извика председателят на Върховния съвет Г. Таразевич. От известно време отношенията ни бяха в общи линии добри. Още през пролетта се обърнах към него с молба за реабилитиране на редица дейци на културата. Преди това на съвещание в ЦК се обърнахме към Я. Сакалоу [7] за реабилитиране на А. Гарун [8] и Ц. Гартни [9], но Сакалоу каза, че "за съжаление" няма съответните документи. После разговарях неофициално за същото с втория секретар Игрунау, но все безрезултатно. Таразевич каза: "Направете списък и ми го дайте като за помилване". Телефонирах до всички творчески съюзи, театри, консерваторията - събрах 55 души и ги отнесох във Върховния съвет. И след около два месеца излезе указ, подписан от Таразевич, за реабилитирането на всички без Ф. Аляхнович [10], чието криминално дело се намираше в Литва, където беше загинал.
Сега Таразевич изглеждаше много загрижен и ме посрещна с въпроса: "Какво сте направили, това е политическа партия. Подсъдно е, прокуратурата започва разследване..."
Вечерта аз, Пазняк и Дубянецки се срещнахме в градската градина. Дубянецки ми предложи да оглавя оргкомитета на Народния фронт, но аз отказах. Добре би било да го оглави Пазняк, но Пазняк беше вече ангажиран с Мартиролога. Така Народният фронт остана без председател.След един ден в жилището ми дойдоха Васил Якавенка [11] и Алес Емялянав [12]. Последният работеше като консултант в СП [13] и стана известен с това, че призна как го вербувал КГБ [14], но той не се съгласил. Писателската общност го подложи на остракизъм, но не се знаеше за какво: за това, че са го вербували, или за това, че си призна. Двамата бяха доведени при мене от една грижа - кой ще стане лидер на БНФ [14]? Уговаряха мене, но аз твърдо отказах - не исках, а и не мислех, че имам морално право за такава мисия. В края на нашия разговор казах на Васил: "А защо не станеш ти?" Васил каза, че ще си помисли. И на другия ден преди заседанието на оргкомитета уведоми, че е съгласен.
На важното организационно заседание освен приятели на комитета дойдоха секретарят на гаркома П. Краучанка и председателят на СП Нил Гилевич [16]. Когато заседанието започна, двамата се изказаха остро срещу създаването на БНФ. Гилевич доказваше дълбокомислено, че това подхожда на балтийските народи, но не и на Беларус. Беларуският народ няма да приеме такава организация. Странно беше да чувам подобни думи от моя доскорошен приятел, който отдавна минаваше за националист номер едно. Краучанка доказваше същото. Както се бяхме уговорили предния ден, предложих кандидатурата на Васил Якавенка и присъстващите гласуваха единодушно "за". Пазняк не присъстваше на събранието.
Но след ден-два, когато Пазняк разбра за избора, оргкомитетът беше свикан отново и се проведе ново гласуване. Председател все пак стана Пазняк. Това обаче се случи без мене. По някаква причина отсъствах от заседанието. Разбира се, смятах, че кандидатурата на Пазняк е по-добра във всяко едно отношение от тази на Якавенка. И ако не предложих Пазняк на първото заседание, това беше само защото той беше вече зает с Мартиролога. Сега на това място беше избрана Мая Кляшторная, дъщеря на ликвидиран беларуски поет [17] и самата тя затворничка в ГУЛАГ [18].
Точно по това време - след ден или два - наближаваше Дзяди [19] и се предполагаше да участваме. Но на заседание на БНФ решиха, че понеже Дзяди е религиозен празник, участието в него може да стане само по лично желание. Тогава се разболях от грип и не отидох на гробището. А именно там се разиграха трагични за менчани събития. Когато хиляди от тях тръгнали от станцията на метрото към гробището, там там вече ги чакали редици войска и милиция - със затворнически автомобили, автобуси и дори водни оръдия. Започнали да разгонват хората, да ги бият, да ги арестуват и да ги тровят с газове от портативни флакони. Напръскали и Пазняк, който вървял начело на колоната. Но Пазняк не отстъпил. Той насочил множеството към покрайнините и го повел към Куропати. Но и там пътят на колоната била преградена от войски. Тогава Пазняк обърнал всички към полето. И в голото поле под снега, който се сипел от мрачното небе, се извършило богослужението. Отгоре се веело бяло-червено-бялото знаме, изказвали се оратори и сред тях писателят Уладзимер Арлоу [20]. Тогава и след това доста хора бяха бити и задържани в участъците.
Сутринта се свързах с московското списание "Огоньок" (редактирано по това време от В. Коротич), което беше най-радикалният печатен орган в страната и пишеше много за перестройката. От редакцията казаха, че ще изпратят в Менск спецкор [21], но материалът за инцидента трябва да се даде веднага за броя. Написах през нощта една статия, предадох я по телефона и тя се появи скоро в "Огоньок". Статията се казваше "Тояги вместо перестройка". Това беше може би първата статия за потъпкването на национално-освободителното движение в Беларус.
Скандалът беше могъщ. ЦК на Беларус начело със Сакалоу предприе решителни мерки. Най-напред ръководителите се заеха да опровергават всячески факта за полицейската разправа над мирната демонстрация. (Милицията не е била никого, не е тровила с "черьомуха" [22]. Случилото се е метеж на националисти срещу съветската власт, който е бил потушен с мирни средства.) Мене ме извика Сакалоу и ме обработи в примерно същия план. Казах му за насилието от страна на правозащитните органи, а той доказваше, че факти за насилие няма. За което цитираше заключението на комисията, която вече беше разследвала инцидента. А в комисията, казва, са такива уважавани хора като художникът академик Савицки, писателят лауреат Гилевич, трябва да им вярваме. Много журналисти доказваха противното, само че на тях не им вярваха. Будзинас [23] дори засне побоя на кинолента, но въпреки това доказваха, че газ не е използван. (Комисията претеглила запасите на МВР от "черьомуха" - цялата е в наличност.) Като се върнах от Сакалоу, написах писмо на Горбачов, разказах за варварската история в Беларус и помолих за справедливост.
Отговор от Горбачов, разбира се, не получих - извикаха ме на заседание на творческата интелигенция, което се готвеше да се проведе на "Старая плошчад" в ЦК на КПСС. Там в една неголяма зала се събра едва ли не целият творчески актив на страната, имаше много познати автори. На сцената излезе политбюро [24] в пълния си състав начело с Горбачов. Той започна да говори нещо и М. Шатров [26], който седеше до мене, каза тихо: да видим какви ще ги говориш, когато те запрат като посланик някъде в Монголия. Запомних това. И тогава изведнъж чувам - Горбачов се обръща към мене: "Васил Биков, как се случи така, че беларусите излязоха срещу съветската власт? Спокоен, дисциплиниран народ... Неразбираемо".
Започнах да обяснявам нещо, казах за жестокостта на милицията, която беше била и тровила жени и деца, които отиваха на гробището, където са погребани славни беларуски мъже, сред които и Машерау [27]. Горбачов вдигаше неразбиращо рамене. Насреща в първия ред седеше главният организатор на всичко това Я. Сакалоу и мълчеше. Започнаха да се изказват словоохотливи артисти и писатели, да говорят за перестройката. Накрая, като стоеше прав до редовете, заговори Виктор Астафев [28], който осъди доста рязко беларуските комунисти за "зверствата към един от може би най-спокойните славянски народи" и предложи да се разследват злодеянията, извършени на Дзяди. Бях много благодарен на моя руски приятел и го прегърнах горещо. Виктор Петрович беше един от тези, които можеше да каже това, което искаше, и на този, на когото искаше. Той имаше честта и смелостта, характерни за един истински народен застъпник.
Като прескоча напред, ще отбележа, че конфликтът имаше продължение. Когато в Кремъл заседаваше съветът на старейшините [29] (след изборите за народни представители на СССР), по време на почивката Горбачов дойде при мене и попита как е сега положението в Беларус. Утихнало е ръководството? Започнах да разказвам детайлно, но към нас веднага подскочиха други с наострени уши и Горбачов прекъсна разговора. Каза, че ще разговаряме после... Но това после не настъпи. Настъпи друго после, при което на Горбачов не му беше до Беларус.
Течеше издигане на кандидатури за Върховния съвет на БССР [30]. Окончателното им утвърждаване беше предходено от придирчива селекция с обсъждане на така наречените изборни събрания. Представителите на "обществеността" се разглеждаха прецизно и се "режеха" неугодните. Всичко се състоеше в политическата ориентация и на кандидатите, и на подбраните представители.
В Дома на културата, който е до станция "Московская" на метрото и където трябваше да бъде "сгледата" на дузина кандидати, дойдоха (разбира се, организирани от гаркома) няколко стотин студенти от Института по физкултура. Те бяха много активни, гласуваха дружно за кандидатите комунисти и режеха интелигентите. Тогава още до изборния старт отстраниха мнозина. Но накрая явно се умориха - заболяха ги гърлата да се изказват както "за", така и "против". Един кандидат, който дълго чака реда си, защото фамилията му започваше с една от последните букви на азбуката, предизвика слабата реакция на събранието по отношение на заговорническата му договорка. Този кандидат беше С. С. Шушкевич [31], който от това събрание направи блестящия си политически старт.
1. Зянон Станислававич Пазняк (Зянон Станіслававіч Пазняк, 1944 г.) - беларуски политик и обществен деец, археолог, фотограф, изкуствовед, писател и поет.
2. Михаил (Михал, Михас) Фьодаравич Дубянецки (Міхаіл (Міхал, Міхась) Фёдаравіч Дубянецкі, 1927-1990) - беларуски книгоиздател, писател, преводач и обществен деец.
3. Църквата на свети Симеон и света Елена (Касцёл Святога Сымона і Святой Алены), извесна също като Червената църква (Чырвоны касцёл) заради цвета си - най-известният католически храм в Менск; през 1932 година храмът е закрит (до 1990 година) и по времето, за което разказва Бикау, е Дом на киното.
4. Гарком - градски комитет (на комунистическата партия).
5. ЦК - Централен комитет (на комунистическата партия).
6. Оргкомитет - организационен комитет.
7. Яфрем Яусеевич Сакалоу (Яфрэм Яўсеевіч Сакалоў) - първи секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Беларус от 1987 до 1990 година.
8. Алес Гарун (Алесь Гарун), псевдоним на Аляксандр Уладзимеравич Прушински(Аляксандар Уладзімеравіч Прушынскі, 1887-1920) - беларуски поет, прозаик и публицист, обявен от комунистическата власт за „враг на беларуския народ“ заради национализма му, до 1980 година произведенията му не се публикуват.
9. Цишка Гартни (Цішка Гартны), псевдоним на Змицер Хведаравич Жилунович (Зміцер Хведаравіч Жылуновіч, 1887-1937) - беларуски писател и редактор, арестуван от властите през 1936 година с обвинение в национализъм и затворен в психиатрична клиника, където умира.
10. Францишак Каралевич Аляхнович (Францішак Каралевіч Аляхновіч, 1883-1944) - беларуски драматург, прозаик и поет, убит в жилището си във Вилнюс при неизяснени обстоятелства; поради обвинение в колаборационизъм с немците произведенията му не се печатат и пиесите му не се играят на сцена до 1990 година.
11. Васил Цимафеевич Якавенка (Васіль Цімафеевіч Якавенка, 1936 година) - беларуски писател.
12. Алес Емялянав (Алесь Емяльянав, 1952 година) - беларуски поет.
13. СП - Съюз на писателите.
14. КГБ (Комитет государственной безопасности) - Комитет за държавна сигурност, държавен орган в Съветския съюз с много роли, една от които е ролята на партийна репресивна полииця.
15. БНФ - Беларуски народен фронт „Възраждане“ (Беларускі народны фронт „Адраджэнне“), обществено -политическо движение за преустройство на политическата система и възраждане на беларуската нация на основата на демокрацията, за развитие на културата и за независимост на Беларус.
16. Нил Симонавич Гилевич (Ніл Сымонавіч Гілевіч, 1931-2016) - беларуски поет, публицист и преводач.
17. Тодар Тодаравич Кляшторни (Тодар Тодаравiч Кляшторны, 1903-1937) - беларуски поет и преводач, разстрелян от комунистите като „член на антисъветска организация“ (фалшиво обвинение), реабилитиран през 1957 година.
18. ГУЛАГ, съкращение на Главно управление на лагерите (Главное Управление ЛАГерей) - държавен орган в Съветския съюз от 30-те до 50-те години на ХХ век за администриране на лагерите за изправителен труд, където са въдворявани при особено тежки условия политическите затворници.
19. Дзяди (Дзяды) - ритуален ден за помен на мъртвите деди, Задушница.
20. Уладзимир Аляксеевич Арлоу (Уладзімір Аляксеевіч Арлоў, 1953 година) - беларуски историк и поет.
21. Спецкор - специален кореспондент.
22. Черьомуха – тук: хлорацетофенон, сълзотворен газ (по названието на гранатите „Черьомуха“, съдържащи този газ).
23. Яуген Даминикавич Будзинас (Яўген Дамінікавіч Будзінас, 1944-2007) – беларуски писател, журналист и сценарист.
24. ЦК на КПСС – Цетрален комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз, административно разположен на “Старая плошчад” (“Старият площад”) в Масква
25. Политбюро – политическо бюро, централното ръководство на Комунистическата партия
26. Михаил Филипович Шатров (истинска фамилия – Маршак) – руски драматург и сценарист.
27. Пьотр Миронавич Машерау (Пётр Міронавіч Машэраў, 1918-1980) – беларуски пъртиен и държавен деец.
28. Виктор Петрович Астафев (Виктор Петрович Астафьев, 1924-2001) – руски прозаик, есеист и драматург.
29. Съвет на старейшините – парламентарен орган, състоящ се от представителите на различните парламентарни групи в някои парламенти, сред които и руската Дума.
30. Върховен съвет на БССР (Беларуската съветска социалистическа република) – народното събрание на Беларус в рамките на Съюза на съветските социалистически републики (Съветския съюз).
31. Станислау Станислававич Шушкевич (Станіслаў Станіслававіч Шушкевіч, 1934 година) – беларуски политически деец, професор по физика, активист на беларуската опозиция на Лукашенка.
(Следва)
