Не мога да кажа, че филмът „Батальон“ („Батальонъ“, 2015 г.) е нещо много забележително като филмово произведение, но поне има това достойнство, че представя един много интересен епизод от Първата световна война, който иначе човек може и да пропусне.
Събитийната рамка във филма следва точно историческата.
През 1917 година, след Февруарската революция в Русия, правителството на Керенски, за да повдигне бойния дух на войниците, отказващи масово по това време да се сражават на фронта, решава да създаде женски батальони, която идея се посреща с изключително недоверие от Върховното командване.
Но господа офицерите изобщо не знаят какъв човек се е заел с делото, а това е старши унтерофицер Мария Бочкарьова.
Още през 1914 година - в началото на войната - Мария Бочкарьова прави опит да постъпи в армията наред с мъжете войници, но ѝ отказват – уставите не разрешават и тя може да отиде на фронта само като милосърдна сестра.
Тогава амбициозната жена пише писмо лично до Николай II и получава неговото височайшо разрешение – Николай е Върховен главнокомандващ - да бъде записана като редови войник в руската армия.
До 1917 година Мария Бочкарьова вече има подофицерски чин (по-късно е произведена в поручик) и три медала и един Георгиевски кръст за храброст.
Казват дори, че идеята за женските батальони е нейна, а не на Керенски и неговите министри - последните само приемат нейното предложение, помагайки то да бъде осъществено.
И от няколкото сформирани женски батальона само този, който е под командването на Мария Бочкарьова, преминава успешно военната подготовка, попада на фронта и участва в бойни действия.
Дисциплината в батальона е сурова, обучението изобщо не е съобразено с етикета „нежен пол“, много от жените напускат, част от тях си отиват по домовете, а една част – няма го във филма – сформира отделен женски батальон, същият, който по време на Октомврийския метеж е в Зимния дворец заедно с едно малко подразделение юнкери и предава двореца без бой, макар че болшевишката историография ни рисуваше някакъв драматичен щурм и сблъсък на живот и смърт.
Останалите жени доброволки (от най-различни съсловия и националности, даже имало една англичанка) издържат изпитанията и са готови да заминат за фронта, а батальонът им получава бойкото название (изписано и на батальонното бойно знаме) „Първа женска военна команда на смъртта на Мария Бочкарьова“ (по-късно се закрепва по-краткото и по-популярно „батальон на смъртта“).
Попаднал вече в полето на бойните действия, батальонът на Мария Бочкарьова още в самото начало показва, че ще воюва по всички правила на войната, която не прави разлика между мъже и жени – на фронта всички са войници и този, който не играе по „правилника“, се прощава бързо с живота си.
Изключителна храброст батальонът на смъртта проявява в сраженията край Смаргон (Беларус), когато отблъсква цели четиринадесет немски атаки и осъществява няколко контраатаки, изтласквайки немците от завзетите позиции.
Ето какво пише в рапорта си намиращия се по това време там полковник В. И. Закржевский: „Отрядът на Бочкарьова се държа по време на боя геройски, през цялото време на предната линия… При атака на немците по свой начин всички до един преминаваха в контраатака… командата на смъртта даваше пример за храброст, мъжество и спокойствие, повдигаше духа на войниците и доказваше, че всяка от тези жени герои е достойна за званието войн от руската революционна армия“.
Скоро обаче, след Октомврийския метеж, по заповед на новото болшевишко правителство женският батальон на смъртта е разпуснат и останалите живи бойци от него са изпратени по домовете им.
А по-нататъшната съдба на Мария Бочкарьова е изключително динамична и интересна, до разстрела ѝ от болшевиките през 1920 година (недоказан със сигурност).
Но филмът не разказва за това, така че и този разказ ще завърши тук.
Който се интересува повече, има достатъчно материали в интернет…
П.П. Мария Бочкарьова се появява като персонаж в още един филм - "Адмирал" ("Адмиралъ", 2009 г.), както и в романа на Борис Акунин "Батальонът на ангелите".

















