Филмът на Александър Довженко „Земя“ („Земля“, 1930 г.) безспорно не е за изпускане от любителите на киното като изкуство, а не като средство за отмора след напрегнат ден.
Ако подминем две сцени и няколко реплики (по принцип репликите са малко, филмът е ням и думите на героите се изобразяват с титри), които имат определено пропаганден характер (във времето на сталинизма сме!), всичко останало е изключително въздействаща кинопоезия (Довженко учи една година в Германия изобразително изкуство при експресиониста Вили Хекел) …
…и човешки трагедии, разиграли се на фона на едно жестоко за украинското село време – колективизацията на селското стопанство.
Почти цялата кинолента е снимана във впечатляващи едри планове, за които се знае, че са отрова за слабите режисьори и оператори.
Силно впечатление правят ракурсите и „портретите“ във филма; не случайно казвам „портрети“ – камерата снима неподвижни актьори, изразяващи определени емоционални състояния.
Не зная доколко през 1930 година хватката на сталинската цензура е била стегната, но във филма на Довженко са се промъкнали моменти, които може би няколко години по-късно не биха минали в никакъв случай:
Селският „началник“ лъже най-безочливо „началника“ в града, че тракторът е пристигнал в селото и е посрещнат от селяните.
Същевременно въпросният трактор е спрял близо до хутора, защото се е изпарила водата в радиатора му. Мъжете пикаят в радиатора, за да го напълнят, и тракторът тръгва. :)
Срещаме реплики и части от реплики на украински език, при условие че по това време руският е негласно задължителен.
Ето и един „портрет“ с жест, несъвместим със съветския морал.
А това за 1930 година в СССР си е направо хард порнография.
Малко след снимането на „Земя“ Довженко става много близък със Сталин и… не създава повече нищо съществено (историята с Максим Горки се повтаря).
За което може само да съжаляваме…
