Честит празник...

…от Клара Цеткин с автограф.

Кънчо

Куче, което не знае да лае, вкарва вълка в кошарата.

Нарочно да бяха искали тези от столичната РИОКОЗ, нямаше толкова да се изложат.

Интернетът буквално се задръсти от кънчовизми.

Усетиха риокозците, че нещо не е наред, и пратиха Кънчо през девет земи в десета.

Ама предвидливи граждани междувременно го копираха и мултиплицираха, така че той остана вечно жив за поколенията като паметник на това, че чалгата не е запазена територия само за музиката.

Ето ги Кънчовите незабравими приключения (а стихчетата са незаменим образец за даскалска поезия, което ме изпълва с разбираема гордост):

Заешка работа

Знаете ли стария виц за зайчето?

Което написало реч на лъва, защото - като повечето царе - и царят на животните не бил от много грамотните.

И за да не стане някоя поразия, да не се изгуби речта, клепоухият направил три екземпляра.

А лъвът, като се изправил пред поданиците си, че като захванал да чете, изчел всичко от край до край – една реч три пъти.

Та и с моя блог така се получи.

Сплете се нещо в кода и сега публикациите ми се появяват дублирани.

Мъчих се да го оправя този сакатлък, но не можах.

Не защото не зная как, а защото проклетият Blogger не ми дава да изтрия реда, който прави дублирането.

Досега не съм имал проблеми с редактирането на кода, вероятно е временно явление, така ме уверяват и приятели.

Та засега при мене е направо заешка работа.

Гледайте само вие да не направите като лъва.

Иначе казано – внимавайте за края на всяка публикация, че да не я четете два пъти… :)

Проект „Успех“

От 7 февруари 2012 година моето училище започна работа по Проект BG051PO001-4.2.05, наречен Проект "Успех" и протичащ под надслов "Да направим училището привлекателно за младите хора".

Проектът е тригодишен и цели организирането на учениците в интересни и полезни извънкласни форми на работа.

През тази година в училището ще се работи по девет извънкласни форми: клуб "Театралия", секция "Млад турист и природолюбител", клуб "Моден дизайн", студио "WEB и FLASH дизайн", клуб "Млад еколог", секция "Здравословно хранене", клуб "Пътешественик", секция "Общуване чрез танци" и ателие "Ръкоделие".

Работата на всяка една от извънкласните форми ще бъде представена на страниците на БЛОГА НА УЧИЛИЩЕТО.

А работата на Студио "WEB и FLASH дизайн" ще може да се следи на техния СПЕЦИАЛЕН САЙТ в Интернет.

Много снимки ще могат да се видят в УЧИЛИЩНИЯ ФЕЙСБУК.

А тук - само четири от тях:

Днес е празник!

За жабата и блога

Видяла жабата, че подковават вола, та вдигнала и тя крак.

А аз – като нея.

Разбрах, че Светла е променила нещо в своя блог, и се сетих, че отдавна не съм му сменял дрешките на моя.

След което хукнах през глава да търся нещо ново.

И понеже зимата вече започва да ми идва в повече, едно птиче направо ме очарова.

Ето го и него – пее си песничката най-отгоре…

Добавка от 3 март: Пее, ама не пее... Проклетият Blogger нещо се скапа, настройките ми отидоха на кино, а аз май ще емигрирам към друга платформа...

Истинска принцеса

Автор: Борис Акунин

Превод от руски: Павел Николов

Преди известно време писах за една истинска писателка. А днес ще ви разкажа каква трябва а бъде според моите представи една истинска принцеса. Това е един от най-ярките бисери в моята колекция от неудачни съдби.

Принцесата била индийска, но се родила в Москва (поради което се заинтересувах първоначално от нея), основните събития в нейния кратък живот се случили във Франция, а загинала в Германия.

Нур Инайат Хан принадлежала към рода на легендарния майсурски владетел Типу султан, който през ХVІІІ век създал много главоболия на английските колонизатори.

Типу султан (1750-1799). Той загинал, сражавайки се.

Но бащата на принцесата бил мирен човек. Той живеел в Европа, където основал Суфийския орден и най-много обичал музиката. Изнасял концерти и религиозни лекции.

Бащата: Хазрат Инайат Хан. Казват, че по нрав бил подобен на ангел.

Преди Първата световна война живял известно време в Русия (като че ли по покана на Распутин, който се увличал по мистичните учения на Изтока). От суфийския вероучител и неговата музика се заинтересували сериозно композиторът Скрябин и поетът Вячеслав Иванов. Таиров поставил мистерията „Шакунтала“ по музика на Инайат Хан.

Главната роля изиграла Алиса Коонен.

Дъщерята Нур се появила на бял свят не къде да е, а в Кремъл. Майка й била американка. Момичето израснало във Франция и Англия, затова и френския, и английския били за нея родни езици.

Умна и красива.

Когато немците завзели континента, семейството се преместило в Лондон. И храбрата принцеса, като се отказала от бащината заповед да не се съпротивлява на насилието, се записала в разузнавателна школа, където станала една от най-добрите ученички в свързочния клас.

Пеем тъжно: „Ах, война, какво ти, подла, направи“.

Тя била първата жена, спусната на окупирана територия. През първия месец и половина всички други предаватели били заловени и Нур останала единствената радистка на Съпротивата за целия парижки регион. Ръководителят на британското разузнаване написал в своя отчет: „Това е най-отговорната и най-опасната мисия в цялата ни мрежа“. Рискът бил прекалено голям, на принцесата предлагали да се върне в Англия – тя отказала. Два пъти едва се измъкнала от засада. Единият път, стреляйки.

През септември 1943 година била издадена от предателка. Казват, че предателката била влюбена в един от участниците в съпротивата и ревнувала от красивата радистка. Версията е толкова нелепа, че прилича на истина.

При ареста нежната девойка оказала яростна съпротива. Разпитвали я в Гестапо, но тя не издала нито една тайна. Два пъти се опитала да избяга. В края на краищата я депортирали в Германия, десет месеца я държали в самостоятелна килия окована. Разстреляли я в лагера Дахау, но преди това, както свидетелстват очевидци, един гестаповец (името му се знае: Фридрих Руперт) неизвестно защо дълго я бил. Истинските принцеси предизвикват у всяка отрепка животинска омраза.