Нобелови лауреати – Хенри Дейл

Сър Хенри Халет Дейл (Sir Henry Hallett Dale),

9 юни 1875 г. – 23 юли 1968 г.

Нобелова награда за физиология или медицина (заедно с Ото Льови), 1936 г.

(За изследванията на химическата трансмисия на нервните импулси.)

Английският физиолог и фармаколог Хенри Халет Дейл е роден в Лондон в семейството на Чарлз Дейл, бизнесмен, и Франсис (Халет) Дейл. Хенри получава образование в Толингтън Парк колидж в Лондон и в начално училище в Кеймбридж. По-късно Дейл обяснява интереса си към естествените науки, който се появява у него в ранна възраст, с една щастлива случайност: срещнал учители, които познавали прекрасно своя предмет и имали дарбата да предават на другите своето увлечение. През 1894 г., като получава стипендия, Дейл постъпва в Тринити колидж към Кеймбриджкия университет. Кеймбридж - хуманитарно учебно заведение с вековни научни традиции - бил по това време един от големите европейски изследователски центрове по физиология. Там Дейл слушал лекциите на известния физиолог В. Х. Гаскъл, отразяващи последните достижения на науката, и през 1898 г. взема с отличен изпитите си по естествени науки, зоология и физиология. Удостоен със стипендията Котс-Тротер, той работи през следващите две години във физиологическите лаборатории на Кеймбридж, където провежда експериментални изследвания.

По време на работата си в Кеймбридж Дейл се запознава с двамата известни физиолози Дж. Н. Ленгли и Х. К. Андерсън, които малко преди това описват два дяла на автономната (вегетативната) нервна система: симпатиков и парасимпатиков. Открита за първи път през XVII в., автономната нервна система регулира дейността на вътрешните органи (например - сърцето, кръвоносните съдове, стомашно-чревиня и пикочно-половия тракт). За разлика от нея соматичната нервна система, както сочи наименованието ѝ, осигурява волеви контрол върху функциите на мускулите (например - мускулите, осъществяващи движенията на горните и долните крайници.

В началото на XX в. е прието да се смята, че нервните импулси преминават непосредствено от една нервна клетка към друга или от една терминална нервна клетка към тъканта във вида на верижна реакция. Също така се предполага, че бързото предаване на нервните импулси изключва възможността то да се осъществява с помощта на химическо вещество. Колегата на Дейл и негов отдавнашен приятел Д. Т. Р. Елиът, също работещ в лабораториите на Кеймбридж, първи предлага хипотезата за химическото предаване на импулсите. През 1903 г. той изказва предположението, че нервните импулси в симпатиковата нервна система се предават посредством адреналин.

По това време Дейл не участва в изучаването на предаването на нервните импулси. До 1902 г. той продължава клиническото си обучение в болницата "Св. Вартоломей" в Лондон, когато пред него се изправя въпросът да продължи ли заниманията си по клинична медицина или да премине към научно-изследователска работа. Следващите две години той провежда експериментални изследвания в Университи колидж в Лондон с физиолозите Ърнест Старлинг и Уйлям Бейлис, които откриват хормона, изработван от слизестата обвивка на дванадесетопръстника и предизвикващ отделянето на инсулин от панкреаса. Дейл изучава въздействието на този хормон, наречен секретин, върху функциите на панкреаса. Работейки в лабораториите на Старлинг, той се запознава по-близо с експерименталните методи и проблеми за оценка на получените данни. Малко преди да свърши срокът на стипендията му, Дейл прекарва няколко месеца в института "Паул Ерлих" във Франкфурт (Германия).

Дейл отхвърля съвета на приятелите си да продължи своите изследвания в академията и през 1904 г. приема предложението за сътрудничество на Хенри Уилкъм, собственик на фармацевтичната фирма "Барог Уилкъм анд къмпани". С времето става ръководител на изследванията в научно-изследователската физиологическа лаборатория на компанията в Лондон. Уилкъм се надява, че Дейл "ще внесе нещо ново във фармакологията на моравото рогче", паразитна гъба, която се развива в класовете на ръжта и на други житни растения.

Екстракт от мораво рогче се използва в продължение на много години за свиване на мускулите на матката, най-често в периода след раждане. Дейл и Джордж Баргър, химик-органик от същата лаборатория, се опитват да идентифицират различните компоненти на моравото рогче и да определят техните биологични свойства.

През първите години от работата си в лабораториите на Уилкъм, ръководител на които Дейл остава в продължение на десет години, той прави две важни открития, и двете - случайно. По време на един от експериментите Дейл забелязва, че алкалоидите на моравото рогче се противопоставят на влиянието на хормона адреналин върху артериалното налягане. Обикновено адреналинът предизвиква свиване на кръвоносните съдове и артериалното налягане се повишава. Алкалоидите на моравото рогче спират "ефекта на адреналина", както Дейл нарича това явление. Получените от него резултати лягат по-късно в основата на диагностичния тест за определяне на високото артериално налягане, предизвикано от тумор в надбъбречните жлези (феохромоцитом). Той открива също така хормона на хипофизата, окситоцина, който предизвиква свиване на матката и стимулира лактацията.

Присъствайки през 1907 г. на конференцията на физиолозите в Хайделберг (Германия), Дейл наблюдава демонстрация на биологичните ефекти на екстракт от мораво рогче. Той стига до извода, че демонстрираните ефекти се дължат на замърсяване на екстракта и след завръщането си в Лондон започва експерименти за доказване на хипотезата си. Към 1910 г. той и Баргър идентифицират замърсителя - хистамин, биогенен амин, който се съдържа в много животински и растителни тъкани. След четири години Дейл публикува обширен обзор за физиологията на ацетилхолина, друго вещество, което изолира от моравото рогче. Той описва удивителното сходство между биологичните ефекти на ацетилхолина и електрическата стимулация на парасимпатиковите нервни влакна.

През 1914 г., в началото на Първата световна война, Дейл е назначен на работа в Националния институт за медицински изследвания, където се занимава със стандартизация на дозите на някои видове лекарства, включително и дифтерийния антитоксин.

Обобщавайки своите изследвания след войната, Дейл посочва, че хистаминът е химически посредник за предизвикване на "еритемна реакция" във вид на ограничена хиперемия, образуваща се при повреда на тъканите. Той също така предполага, че хистаминът е химически посредник и за анафилаксията, реакция при хиперчувствителност към някои чужди вещества, проникващи в организма, например при ужилване от пчела. По-късно е доказано, че анафилаксията може да бъде предизвикана, освен от хистамина, и от други химически вещества. През 1919 г. и по-късно, през 1927 г., Дейл изнася лекции за физиологията на хистамина пред Лондонското кралско дружество и Английското кралско дружество на лекарите.

В същото време той продължава да работи върху международната стандартизация на лекарствените препарати и антитоксини, която започва по време на Първата световна война. На заседания на Комитета по проблемите на здравеопазването към Обществото на народите, които се свикват в Копенхаген и в Женева през 20-те години, Дейл полага усилия за постигане на съгласие между държавите по въпросите за стандартизацията на дозите и за качествата на инсулина, на препаратите от напръстник, на витамините, на екстрактите от щитовидната жлеза и хипофизата и на дифтерийния антитоксин.

През 1921 г. Ото Льови посочва, че нервните импулси в симпатиковата и парасимпатиковата нервна система се предават с помощта на химически вещества. Пет години по-късно той доказва, че предавател (невротрансмитер) в парасимпатиковата нервна система е ацетилхолинът. Между 1929 и 1936 г. Дейл и неговите колеги от Националния институт за медицински изследвания, за директор на който Дейл е назначен през 1927 г., провеждат редица известни експерименти с ацетилхолин. Те доказват, че ацетилхолинът също е невротрансмитер в нервните ганглии на вегетативната нервна система и в терминалните (крайните) нервни окончания на соматичната нервна система.

Дейл се жени за своята братовчедка Елън Хариет Халет, семейството има син и две дъщери. От 1940 до 1945 г. той е президент на Лондонското кралско дружество и от 1942 до 1946 г. е постоянен директор на Кралския институт във Великобритания. През 1942-1947 година Дейл оглавява научния съвещателен комитет към военното министерство. Той е също така член на управлението на фирмата на Уилкъм за медицински изследвания в продължение на много години, излиза в оставка през 1960 г. Според пресмятанията на самия Дейл, той е пътувал осемнадесет пъти до САЩ и Канада, най-често за да чете лекции.

Умира в Кеймбридж (Англия) на 93 години.

Дейл е награден с множество международни медали, включително с Кралския медал и медала Копли на Лондонското кралско дружество. Удостоен е с много почтени степени, включително и на Принстънския университет. Дейл е чуждестранен член на Американската академия на науките и изкуствата и на американската Национална академия на науките.

Превод от руски: Павел Б. Николов