Лекции по руска литература – брой 27

Автор: Владимир Набоков

Превод от руски: Павел Николов

Предишни части:

НИКОЛАЙ ГОГОЛ

1. НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5.

2. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6.

3. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9.

4. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8.

5. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4.

Целият текст дотук в „Библиотека на Павел Николов – Лекции по руска литература“

5.

Както вероятно са си изяснили двама-трима най-търпеливи читатели, това обобщение е единственото нещо, което всъщност ме интересува. Целта на моите кратки бележки за Гогол, надявам се, е вече съвсем ясна. Направо казано, тя се свежда до следното: ако искате да разберете нещо за Русия, ако искате да разберете защо премръзналите немци изгубили своя блиц, ако ви интересуват "идеи", "факти" и "послания", не пипайте Гогол. Каторжното учене на руски език, необходим, за да го прочетете, няма да ви се отплати със същата монета. Не го пипайте, не го пипайте. Той няма какво да ви каже. Не се приближавайте до релсите. Там има високо напрежение. Достъп няма. Избягвайте, въздържайте се, не трябва. Би ми се искало да направя тук пълния възможен списък на забраните, запрещенията и опасностите. Разбира се, това едва ли ще потрябва - защото случайният читател вероятно няма да стигне толкова далече. Но аз ще приветствам неслучайния читател - моите братя, моите двойници. Научете отначало азбуката, устните, задноезичните, зъбните, буквите, които жужат, които жужат като земна пчела, като мухата це-це. След някоя гласна ще започнете да плюете. Като склоните за първи път личното местоимение, ще усетите мозъчно вдървяване. Но аз не виждам друг подход към Гогол (да, между другото, и към всеки друг руски писател). Неговите произведения, като всяка друга велика литература, са феномен на езика, а не на идеите. Моите преводи на отделни моменти са най-доброто, на което е способен бедният ми речник; но ако бяха така съвършени, както ги чува моето вътрешно ухо, аз, като нямам възможността да предам тяхната интонация, все едно не бих могъл да заменя Гогол. Стараейки се да предам моето отношение към неговото изкуство, аз не приведох нито едно осезаемо доказателство за необичайното му съществуване. Мога само да сложа ръка на сърцето си и да твърдя, че не съм измислил Гогол.

Той наистина е писал, наистина е живял.

Гогол е роден на 1 април 1809 година. Според майка му (която, разбира се, измислила този жалък анекдот), стихотворението, което написал на пет години, било прочетено от Капнист, доста известен писател. Капнист прегърнал тържествено момчето и казал на радостните родители: "Ще стане гениален писател, стига съдбата да му даде добър християнин за учител и водач". Но другото - че Гогол се е родил на 1 април, е истина.

6. КОМЕНТАР

- Какво пък... - каза моят издател.

Златният прорез на нежния залез беше заобиколен от мрачни скали. Краищата му бяха покрити с ели като ресници, а още по-нататък, в дълбината на самия прорез, можеше да се различат силуетите на други, съвсем безплътни по-малки планини. Бяхме в щат Юта, седяхме в гостната на планински хотел. Тънките трепетлики върху близките скали и бледите пирамиди на старите минни сметища се възползваха от стъкления прозорец и мълчаливо взеха участие в нашия разговор - долу-горе като байроновските портрети в диалога между Чичиков и Собакевич.

- Какво пък - каза моят издател, - харесва ми, но мисля, че на студентите трябва да се разкаже за какво става дума.

Аз казах...

- Не - възрази той. - Аз не за това. А за това, че на студентите трябва да се разкаже повече за съчиненията на Гогол. Имам предвид сюжетите. Те ще искат да знаят за какво са тези книги.

Аз отговорих...

- Не, това не сте направили - каза той. - Прочетох всичко внимателно и жена ми също, но не разбрахме сюжетите. И още, в края трябва да има нещо като библиография или хронология. Студентът трябва да разбере кое какво е, иначе ще се обърка и няма да поиска да чете по-нататък

Аз казах, че който и да е интелигентен човек може да намери дати и други сведения в някоя добра енциклопедия или във всеки учебник по руска литература. Той възрази, че не е задължително студентът да е интелигентен човек, а освен това ще бъде недоволен, ако го накарат да прави справки за нещо. Аз казах, че студентите са различни. Той отговори, че от гледна точка на издателя са едни и същи.

- Опитвам да обясня - казах аз, - че в произведенията на Гогол истинските сюжети се крият зад очевидните. Аз представям тези истински сюжети. Неговите разкази само подражават на сюжетни разкази. Нещо като рядка пеперуда, която, отказала се от външния си облик, подражава на външния облик на същество от съвсем друга порода - да речем, някоя популярна пеперуда...

- И какво от това? - попита той.

- Или, по-точно, на непопулярна, непопулярна за гущерите и птиците.

- Ами да, това е ясно - каза той. - Разбирам всичко. Но в края на краищата сюжетът е сюжет и на студента трябва да се разкаже какво се случва. Например аз, докато не прочетох "Ревизор", нямах никаква представа каква става там, макар че бях прочел внимателно вашия ръкопис.

- Кажете - попитах аз - какво става в "Ревизор"?

- Е как така - каза той, като се облегна в креслото, - става това, че млад човек спира в някакъв град, защото е проиграл парите си на карти, а градът е пълен с политикани и той ги използва, за да получи пари, като им внушава, че е държавен чиновник, изпратен от центъра за инспекция. А когато ги използвал, съблазнил дъщерята на кмета, напил се у него и след като получава подкупи от съдии, лекари, помешчици, търговци и всякакъв вид администратори, си заминава от града точно преди да дойде истинският инспектор.

Аз казах...

- Да, разбира се, можете да представите това - съгласи се великодушно моят издател. - Но ето и "Мъртви души". Като прочетох вашата глава, не бих могъл да кажа какво има в книгата. И освен това, както вече споменах, трябва да има библиография.

- Ако става въпрос за списък с преводи и книги за Гогол...

- Ами да - каза моят издател.

- Ако ви трябва това, нещата са прости, защото освен отлично преведените от Герни "Мъртви души", "Ревизор" и "Шинел", които се появиха тогава, когато самият аз се блъсках с тази работа, няма нищо, само прехвърляне от едно място на друго, което изопачава Гогол до абсурд.

В тази минута две кученца кокер шпаньоли - черно с увиснали уши и със симпатично кривогледи синкави очички и бяло женско с розови петънца по муцуната и корема - се втурнаха през вратата, която някой откри, заклатиха се на меките си лапички между мебелите, но бяха веднага уловени и изгонени обратно на терасата.

- Освен това - продължавах аз - не ми е известно нито едно английско съчинение за Гогол, достойно да се спомене, освен отличната глава в "История на руската литература" от Мирский. Има, разбира се, стотици руски разработки. Някои са много добри, но множество други принадлежат към абсурдни направления като "Гогол е живописец на царска Русия" или "Гогол е реалист", или "Гогол е велик борец с крепостното право и бюрокрацията", или "Гогол е руският Дикенс". Бедата е в това, че ако започна да изброявам тези съчинения, ще се опитам непременно да разсея скуката, като включа в списъка измислени названия и въображаеми автори, и вие никога няма да разберете наистина ли Добролюбов или или Иванов-Разумник, или Овсянко-Кули...

- Не - прекъсна ме припряно моят издател, - не мисля, че е нужен списък на книги за Гогол. Имах предвид списък със съчиненията на Гогол и хронологията на тяхната поява, за живота му, нещо за сюжетите и прочее. Лесно ще го направите. И ни е нужна негова снимка.

- За това и аз мислих - казах аз. - Да, дайте да дадем портрет на носа му. Не на главата, не до кръста, а само на носа. Голям, самотен, остър нос, отчетливо нарисуван с мастило, като увеличено изображение на някакъв важен орган на необичайна зоологическа особа. Мога да помоля Добружинский, неподражаем майстор е на рисунката, или художника от Зоологическия музей...

- И това ще погуби книгата - каза моят издател.

................

Повечето факти, които съм посочил, са взети от прелестната биография на Гогол, написана от Вересаев (1933 г.). Изводите са мои. Отчаялите се руски критици, опитвайки се да определят влиянието върху мене и да поставят моите романи на подходяща лавица, ме вързаха няколко пъти за Гогол, но като се вгледаха още един път, видяха, че аз съм развързал възлите и лавицата стои празна.

(Следва)