Лекции по руска литература – брой 19

Автор: Владимир Набоков

Превод от руски: Павел Николов

Предишни части:

НИКОЛАЙ ГОГОЛ

1. НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5.

2. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6.

3. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9.

4. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ

(Целият превод дотук – в „Библиотека на Павел Николов“)

1.

Като напуснал отново Русия през май 1842 г., Гогол възобновил странните си скитания по чужбина. Въртящите се колелета му изпрели преждата за първата част на "Мъртви души"; кръговете, които описвал по време на първите си пътешествия през замъглената Европа, довели до превръщането на закръгления Чичиков във въртящ се пумпал, в мъждива дъга; физическото кръгово движение помогнало на автора да потопи себе си и своите герои в калейдоскопичен кошмар, който простодушните читатели години наред приемали за "панорама на Русия" (или "домашния живот в Русия"). Но сега дошло време да се подготви за втората част.

Човек се чуди дали не е имал задна мисъл (мислите му били фантастично лъкатушещи): какво ще е, ако въртящите се колелета, дългите пътища, които се вият като приветливи змии, и леко опияняващото чувство от плавното, непрекъснато движение, така помогнали за създаването на първата част на книгата, породят автоматично и втората, която ще формира ярък светещ ореол около кръжащите багри на първата? Че това трябва да е ореол, той бил убеден: в противен случай първата част може да се сметне за магия на Дявола. В съответствие със своя метод да полага основата на произведението, след като е напечатано, Гогол успял да убеди себе си, че (още ненаписаната) втора част наистина е породила първата и че първата по фатален начин ще остане само нейна илюстрация, която ще бъде лишена от всякаква същност, ако на глуповатата публика не бъде представен първоизточникът. В действителност авторът ще бъде безжалостно възпрепятстван от авторитарната форма на първата част. Когато се опитал да композира втората, наложило му се да действа по същия начин като убиецът в един от разказите на Частертън, на когото се наложило да подмени всичката хартия за писане в дома на жертвата си, за да не се различава от листа, на който е написал фалшиво признание за самоубийство.

Болезнената предпазливост вероятно е подсказала на Гогол и някои други съображения. Въпреки че желаел страстно да разбере с подробности какво мислят за произведението му читателите или критиците, от негодника на държавна заплата до глупака, който се подмазва на общественото мнение, той обяснявал усърдно на своите кореспонденти, че единственото, което го интересува в критичните отзиви, е по-широката и обективна преценка, която получава за себе си. Гогол бил доста огорчен, че сериозните хора виждат в "Мъртви души", с удовлетворение или с отвращение, страстно разобличаване на робството, както виждали в "Ревизор" нападки срещу рушветчийството. Защото за граждански мислещите читатели "Мъртви души" се превръщала лесно в "Чичо Томовата колиба". Съмнявам се, че това го е тревожело по-малко от упреците на други критици - почитани древни ценители в черни сюртуци, благочестиви стари моми и ортодоксални православни пуритани, които осъждали "чувствеността" на неговите образи. Той чувствал прекрасно властта, която имал художественият му гений над хората, и - за свое отвращение - отговорността, произтичаща от тази власт. Но нещо в него искало повече влияние (без отговорност), както жената на рибаря в приказката на Пушкин искала все по-голям замък. Гогол станал проповедник, защото се нуждаел от амвон, за да обяснява етиката на своите книги, и защото пряката връзка с читателите му се струвала естествена проява на магнетичната му сила. Религията му дала интонация и метод. Съмнително е, че му е дала нещо друго.

(Следва)