Лекции по руска литература – брой 26

Автор: Владимир Набоков

Превод от руски: Павел Николов

Предишни части:

НИКОЛАЙ ГОГОЛ

1. НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5.

2. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6.

3. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9.

4. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8.

5. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3.

Целият текст дотук в „Библиотека на Павел Николов – Лекции по руска литература“

4.

Процесът на обличане, на който се отдава Акакий Акакиевич, направата и слагането на шинела са в действителност събличането му и постепенното връщане към пълната голота на неговия призрак. От самото начало на повестта той тренира за своя свръхестествен скок на височина и такива безобидни на вид подробности като ходенето на пръсти по улицата, за да се запазват обувките, или смущението му, когато не знае къде се намира: по средата улицата или по средата на някое изречение - всичките тези детайли разтварят постепенно чиновника Акакий Акакиевич и в края на повестта неговият призрак ни се струва най-осезаемата, най-реалната част от него. Разказът за призрака му, сновящ из Санкт Петербург в търсене на шинела, който са му отнели крадците, и в края на краищата събличащ шинела на един важен чиновник, отказал да му помогне в бедата - този разказ може да е за повърхностния читател една обикновена история за привидения, но накрая тя се превръща в нещо, за което не мога да намеря епитет. Това е и апотеоз, и dégringolade [23]. Ето:

"Клетото важно лице насмалко не умря. Колкото и смел да беше в канцеларията и изобщо пред по-низшите и макар че всеки, който погледнеше неговата мъжествена фигура и лице, казваше: „У, какъв характер!“ — сега, подобно на мнозина с юнашка външност, той почувства такъв страх, че не без основание почна дори да се опасява дали няма да му се случи някой болезнен припадък. Той дори сам свали по-скоро от раменете си своя шинел и извика на кочияша с чужд глас: „Препускай към къщи!“ При тоя глас, който се чува обикновено в решителни минути и дори (обърнете внимание на честото повтаряне на тази дума) се придружава с нещо по-осезателно, кочияшът сви за всеки случай главата си между раменете, замахна с камшика и подкара като стрела. След шест минути и нещо (по специалния часовник на Гогол) важното лице беше вече пред входа на къщата си. Бледен, изплашен и без шинел, вместо при Каролина Ивановна той пристигна в своята къща, замъкна се как да е до стаята си и прекара нощта в твърде голяма тревога, така че на следната заран, на закуска, дъщеря му направо каза: „Татко, ти днес си съвсем бледен!“ Но таткото (следва пародия на библейската притча) мълчеше и не споменаваше ни дума за онова, което се бе случило с него, де беше ходил и де искаше да отиде. Това произшествие имаше силно въздействие върху него (започва снижение, тази ефектна прозаизация, която Гогол обичал да използва за свои нужди). Той дори много по-рядко почна да казва на подчинените си: „Как смеете? Разбирате ли кой стои пред вас?“ — а ако казваше това, казваше го само след като чуеше каква е работата. Ала още по-забележително беше, че оттогава появяването на чиновника мъртвец съвсем престана: очевидно генералският шинел му е бил съвсем по мярка, поне вече не се чуваше никъде да са смъкнали някому шинела. Впрочем мнозина усърдни и грижливи хора още не можеха да се успокоят и споменаваха, че в отдалечените части на града все още се явявал чиновникът мъртвец. И наистина един коломенски постови стражар видял със собствените си очи (снижение от морализаторската интонация към гротеската върви с пълна пара) как от една къща излязъл призрак; ала бидейки по природа малко слабоват, тъй че веднъж обикновено големичко прасе, което изскочило от някаква частна къща, го съборило на земята за голям смях на събралите се наоколо файтонджии, от които после той поискал за тая подигравка по половин копейка за емфие, и тъй, бидейки слабоват, той не се решил да го спре, а тръгнал подире му в тъмнината, докато най-сетне призракът изведнъж се обърнал, спрял се и го запитал: „Ти какво искаш?“ — и му показал такъв юмрук, какъвто и живите нямат. Стражарят казал: „Нищо“ — и веднага поел назад. Ала призракът бил много по-висок на ръст, имал преголеми мустаци и като закрачил, както изглежда, към Обухов мост, изчезнал съвсем в нощния мрак. (превод на Константин Константинов)

Потокът от "неуместни" подробности (такива като невъзмутимото допускане, че "големичките прасета" живеят обикновено в частни къщи) предизвиква хипнотично въздействие, така че почти изпускаме от погледа си едно просто нещо (и в това е красотата на финалния акорд). Гогол е маскирал преднамерено най-важната информация, главната композиционна идея на повестта (защото всяка реалност е маска). Човекът, когото са взели за безшинелния призрак на Акакий Акакиевич е всъщност този човек, който е откраднал шинела му.

Но призракът на Акакий Акакиевич съществува само благодарение на липсващия шинел, а ето че полицаят, попадайки в най-странния парадокс на разказа, взема за призрак точно тази личност, която е негова антитеза - човека, който откраднал шинела. Така повестта описва пълен кръг: порочен кръг като всички кръгове, колкото и да се представят за ябълки, планети или човешки лица.

И ето, ако обобщим, разказът се развива така: мънкане, мънкане, лирическа вълна, мънкане, лирическа вълна, мънкане, лирическа вълна, мънкане, фантастична кулминация, мънкане, мънкане и връщане в хаоса, от който е произлязло всичко. На това свръхвисоко равнище на изкуството литературата, разбира се, не се занимава с оплакване на нещастни хора или с проклятия по адрес на властимащите. Тя е обърната към тези тайни дълбини на човешката душа, където преминават сенките на други светове като сенките на безименни и мълчаливи кораби.

23. Стремително падане (фр.)

(Следва)