Лекции по руска литература – брой 22

Автор: Владимир Набоков

Превод от руски: Павел Николов

Предишни части:

НИКОЛАЙ ГОГОЛ

1. НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5.

2. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6.

3. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9.

4. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6.

(Целият превод дотук – в „Библиотека на Павел Николов“)

7.

 

По време на дългите години в чужбина и трескавите завръщания в Русия Гогол записвал на парчета хартия (в каретата, в хана, в някоя къща на приятел, навсякъде) малки откъси от бъдещия величествен шедьовър. От време на време даже пишел цяла поредица от глави, които четял съвсем тайно на най-близките си приятели; друг път не успявал да напише нищо; понякога някой негов приятел преписвал страница след страница, понякога Гогол твърдял, че не е написал нито една дума - всичко е в главата му. Явно не един път е изгарял малко по малко ръкописите, преди да запали главния огън в навечерието на смъртта си.

Един път по време на трагичната борба със своето произведение той извършил нещо, което - като помним физическата му слабост - може да се сметне за подвиг: отишъл в Ерусалим, за да намери там това, което му било необходимо за бъдещата книга - указание свише, сила и творческа фантазия; така безплодната жена се моли на Девата за дете в разноцветния полумрак на средновековна църква. Няколко години той все отлагал поклонничеството; духът му, както казвал, не бил готов за това; Бог още не е пожелал това: поставял препятствия по пътя му; трябвало да придобие особено духовно състояние (смътно приличащо на католическата "благодат"), за да осигури максимален успех на това (съвсем езическо) начинание; освен това на Гогол бил необходим надежден спътник, който да не му досажда, да бъде мълчалив или разговорлив според променливото настроение на поклоника, а при необходимост да навие с грижовна ръка пътния плащ. Но когато през януари 1848 г. решил да предприеме опасното пътешествие, да се разчита на неговия успех имало също толкова малко основания колкото и през всяко друго време.

Добрата стара дама Надежда Николаевна Шереметева, една от най-верните и скучни кореспондентки на Гогол, с която заедно се молели за спасение на душите си, го изпратила до московската застава. Документите на Гогол сигурно били съвсем изрядни, на той неизвестно защо не искал да му ги проверяват и светото поклонничество започнало с една от онези мрачни мистификации, които често разигравал с полицията. За съжаление, в нея била замесена и старата дама. На заставата тя целунала поклонника, избухнала в сълзи и прекръстила Гогол, от което тай се разчувствал много. Точно тогава му поискали документите: чиновникът се поинтересувал кой точно ще пътува. "Ето тази старица" - извикал Гогол и отпрашил с каретата си, като оставил госпожа Шереметева в голямо затруднение.

На майка си изпратил специална молитва, която местният свещеник трябвало да прочете в църквата. В молитвата Гогол молел Господ да го запази на Изток от разбойници и от морска болест по време на пътуването му по море. Господ пренебрегнал втората молба: между Неапол и Малта на нестабилния параход "Капри" Гогол повръщал така страшно, че пътниците били направо поразени. Сведенията за самото поклонничество са доста мъгливи и ако нямаше някои официални доказателства, че то наистина се е състояло, би могло да се предположи, че Гогол е измислил пътешествието, както по-рано измислил пътуването си до Испания. Когато година след година твърдиш, че имаш намерение да направиш нещо, и вече ти се повдига от това, че не можеш да се решиш, много по-лесно е да убедиш всички, че вече си го направил - и колко облекчително е да забравиш всичко това.

"Какво могат да ти дадат моите сънни впечатления? Видях като на сън тази земя" (из писмо до Жуковский). Мярка ни се как се кара в пустинята със своя спътник Базили. Някъде в Самария откъснал асфодел, някъде в Галилея - мак (изпитвайки смътен интерес към ботаниката като Русо). В Назарет валял дъжд, той искал да се скрие от него и "седях два дена, забравил, че седя в Назарет (на пейка, под която намерила убежище една кокошка), точно така, както би се случило в Русия на гарата". Свещените места, които посетил, не се слели с мистическата си реалност в душата му. Като резултат Светата земя имала за душата му (и за книгата му) същата полза, каквато немските санаториуми - за тялото му.

(Следва)