Трявна

Мислех да ходя на море с колелото, като миналата година, когато ме валя през цялото време дъжд и даже и пръст не можах да си потопя в солената вода.

Ама нещо взе, че ми се обърна мерака – не понасям жегите, мразя да се пържа по плажове, само за да си топна няколко пъти каламбаците, плувам ужасно лошо, давил съм се на времето в Дунав, та не обичам плуването и.. има и други причини, ама и тези са прекалено достатъчни.

И пак хукнах по планината.

Първа спирка – Трявна.

Не съм ходил там от детските си години, когато баба ме водеше на гости (на пет-шест години да съм бил, не помня точно) у наши роднини (сестра на дядо ми беше женена там).

Като малчуган в Трявна най ми събраха тогава очите светулките (на село ги нямаше) – страшно много светулки, гонех ги, опитвах се да ги хвана, но все неуспешно – мигнат, скрият се, мигнат скрият се, иди, че ги хвани.

Второто нещо, което беше за мене нечувана новост там беше ватерклозеът вътре в къщата – къде на село такава цивилизация, все забравях да пусна водата.

Третият ми спомен е направо бандитски – един ден взех от кухнята един нож, отидох в градината и – играейки си на войници – посякох (ножът ми беше във въображението сабя) всичките узрели домати.

И май след този случай баба вече не ме водеше на Трявна.

Но – както и да е.

От онези далечни времена – ето ме пак там.

Тишина и спокойствие – седнал съм тук, отпиван на малки глътки „Старопрамен“, а отзад, от другата страна на улицата, не зная точно откъде, Едит Пиаф пее „La foule“ – това е все едно да улучиш шестица от тотото.

И, за да почувствате поне част от това удоволствие – Едит пиаф“ и „La foule“…