Две песни на Андрей Макаре́вич

Да предупредя предварително: четенето по-нататък е вредно за нашенски путинофили.

Да веят руски знамена, да се кланят на „вълци“ и Исаков, да палят свещи пред олтара на панславизма и панправославието, да слушат съветския химн, но Макаревич да не слушат в никакъв случай, че току-виж – инфаркт или инсулт, няма да го понесат.

Те, нашенските путинофили, не знаят руски език (на тях и българският им е проблем!), но по-долу ще има превод, та да не рекат после, че не съм им казал.

За протокола - Андрей Вадимович Макаревич (1953 г.) е руски музикант, певец, поет, композитор, художник, ръководител на легендарната руска рок група „Машина времени“ („Машина на времето“) и… непримирим противник на Путиновия режим.

Аз не съм много голям любител на рока, но индивидуалните изпълнения на Макаревич, и особено неговия хумор, ми допадат твърде, затова го следя изкъсо предимно в тази посока.

Така че първо песента „Ваня пукнул в храме“ („Ваня пръдна в храма“) – отровна подигравка с плъзналата в Русия мания, наречена „оскърбление на религиозните чувства“, която беше официално уважена със създаването на специална точка към чл. 148 в руския наказателен кодекс, по която човек може като нищо да си докара даже и затвор.

Втората песен е в изпълнение на „Машина времени“, казва се „Крысы“ („Плъхове“) и няма нужда от обяснение – текстът говори достатъчно красноречиво, а и "картинките" във видеофилмчето – също.

Не ходи к маме, мы себе сами Альфа и Омега громких дел. Иванов Ваня взял и пукнул в храме, Так припёрло, что не утерпел. Вышло нескладно, пукнул и ладно, Но через неделю в полночь вдруг Лбы в камуфляже руки Ване вяжут - К сожаленью, был услышан пук. Власть у нас в силе, следаки в мыле Сшили деле Ване в семь томов. Он попрал веру, спортил атмосферу В смысле государственных основ. В крик жена, дети - Ване срок светит, Патриарх кричит про беспредел. Во Христе братья жаждут распятья Перед храмом, где он напердел. Между тем в мире громче и шире Голоса звучат то там, то тут: Звёзды эстрады, эге-гей-парады, И все за толерантность пасть порвут. Стинг и Мадонна встали синхронно, Фаны на планете входят в раж, Голливуд смаху снял в 3-D сагу Про Ванин героический демарш. Пресса стремится к власти пробиться, Президента прямо в угол жмут. Он рукой махает, дескать, суд решает. - Так что же у вас такой херовый суд? Ночью жизнь тише, Ваня книгу пишет О судьбе, о творческом пути. Тяжело Маше жить в дурдоме нашем, Право слово: Господи, прости.

При мама - няма смисъл, ние сами сме Алфа и Омега на гръмки дела. Иванов Ваня взе и пръдна в храма, така го назори, че не издържа. Неловко излезе, пръдна и това е, но след седем дена внезапно в полунощ горили с камуфлажи ръцете му връзват - чули го, за жалост, и други, че пърди. Властта ни е строга, следствието потно оформи на Ваня в седем тома дело. Вярата погазил, въздуха изпортил в смисъл на държавните основи. Жена, деца плачат - ще затворят Ваня, патриархът крещи за произвол. Христовите братя жадуват за разпятие пред храма, в който се е изпърдял. По света обаче по-гръмко, нашироко ту тук, ту там се чуват гласове: звезди естрадни, разни гей паради все за толерантност разчекват уста. Стинг и Мадона застават синхронно, по земята фенове бясно се множат, Холивуд веднага засне 3-D сага за героичния на Ваня демарш. Пресата напира до властта да стигне, президентът направо е в ъгъла наврян. Той с ръка маха - съдът това решава. - Ами защо ви е толкова скапан съдът? Нощ, животът тих е, Ваня книга пише за съдбата, за творческия път. Тежко е на Маша в лудницата наша, честна дума: Господи, прости.

Крысы придумали мир для крыс И для них он совсем неплох Живи себе по крысиным законам И будешь жить как бог Крысы не любят других миров, Хотя их манит высь Поскольку в своей норе они боги, В других мирах их держат за крыс Богу Богово, волку логову Кораблю — волна под винтом Кто там звонит в колокол По ком звонит колокол Не спеши. Ты всё узнаешь потом. Первосвященник и главный судья Взяли меня в оборот Один кричал «ты не любишь страну» Другой «ты не любишь народ» Когда оба умолкли я попросил Ещё что-нибудь на «бис» Я очень люблю и народ и страну Но я не могу терпеть крыс Богу Богово, волку логову Кораблю — волна под винтом Кто там звонит в колокол По ком звонит колокол Не спеши. Ты всё узнаешь потом. Я раньше думал, я гость в этом мире, И каков он — не мне решать. Но мне меньше и меньше нравится воздух, Которым мне предлагают дышать. И как тут быть при таком раскладе, Когда в любой разговор Все чаще и чаще вплетается запах Дерьма из крысиных нор. Кто там звонит в колокол По ком звонит колокол Не спеши. Ты всё узнаешь. Богу Богово, волку логову Кораблю — волна под винтом Кто там звонит в колокол По ком звонит колокол Не спеши. Ты всё узнаешь потом.

Плъховете са измислили света за плъхове и за тях той съвсем не е лош. Живей по законите на плъховете и ще живееш като бог. Плъховете не обичат други светове, макар че ги мами безкрая, защото в своята дупка те са богове, а другаде просто ги смятат за плъхове. На Бог божието, на вълка леговището, на кораба - вълна под винта. Кой там бие камбаната, за кого бие камбаната, не бързай. После всичко ще разбереш. Първосвещеникът и главният съдия ме взеха на прицел, единият вика: "Ти не обичаш страната си", другият: "Ти не обичаш народа си". Когато двамата млъкнаха, помолих за още нещо на "бис". Много обичам народа си и страната си, но не мога да търпя плъховете. На Бог божието, на вълка леговището, на кораба - вълна под винта. Кой там бие камбаната, за кого бие камбаната, не бързай. После всичко ще разбереш. Преди мислех, че съм гост на света и какъв е, няма да решавам аз. Но все по-малко ми харесва въздухът, който ми предлагат да дишам. И как да живееш при това положение, когато във всеки разговор, все по-често и често се вплита вонята на лайна от дупките на плъховете. Кой там бие камбаната, за кого бие камбаната, не бързай. Всичко ще разбереш. На Бог божието, на вълка леговището, на кораба - вълна под винта. Кой там бие камбаната, за кого бие камбаната, не бързай. После всичко ще разбереш.