Нищо и никакви двадесет километра.
Но - за да спазя миналогодишната традиция, спуках цели две гуми.
От паяжина ли ги правят, нямам никаква представа, но изобщо не държат.
Като оставим обаче това настрани, денят мина почти идеално, имаше – вярно – едно голямо нанагорнище, но след това – препускам надолу и си пея: „Юрий Гагарин, как си летял, бързо ли хвърка корабът бял?.." (нищо по-свястно не ми дойде за бързо каране в онзи момент).
Минах през едно село, което явно е пълно с левскари, личи им по моста.
А другата страна на моста свидетелства, че освен левскари тези от Дончовци са и истински българи.
Тук пък е друго село, което с името си много добре отговаря на възможността там да бъдат заселени всички министри и депутати.
В Жълтеш пък направих малка почивка.
В Габрово вече се помотах из центъра, направи ми впечатление, че почти нямаше хора.
След това отпраших към Етъра.
Повече снимки – във Фейса, когато се прибера.
Днес пътувам за Дряново…
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.