Допреди около пет години си мислех: ще дойде и за мене времето, когато хората се оттеглят на заслужена почивка, но няма да бързам да се прибирам у дома - ако имам сили (все още имам, даже в излишък – да чукна на дърво!) и възможност, ще продължа да работя в училище, при децата.
Сега обаче не мисля така.
Обичам си много работата, обичам много дечурлигата, сред които винаги ми е било радостно да се намирам, но надеждите ми, че батакът в образователната система, който ми пречи изключително много, ще се оправи, отдавна са се изпарили.
Какво ти оправяне, той става все по-мочурлив и по-лепкав.
И ето че като войник в казармата – чакам уволнението, чакам го с голямо нетърпение.
И също като някогашен войник си направих службомер.
Нашите войнишки службомери бяха някога ръчна изработка върху хартия, те съдържаха отпред назад броя на дните до свършека на втората казармена година и в края на всеки изминал ден ние зачерквахме поредната цифра: огън - 120 дена до уволнението, огън - 119 дена до уволнението, огън – 118 дена...
Днес обаче времената са електронни и затова имам подобаващ съвременен службомер, който ще отчита отсега нататък времето до края на училищните ми задължения.
Ще налепя службомера навсякъде, където мога, за да е все пред очите ми и да ме радва с всяка измината секунда, минута, час…
Огън - служба не остана!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.