В едно софийско училище провели референдум.
Дали да слушат учениците два пъти в седмицата в началото на втория учебен час българския химн.
И повечето ученици отговорили с „да“.
Браво, ще рече масовият българин, след като избърше насълзени очи, откъснал за малко поглед от наистина сълзливия турския сериал, браво, ще рекат миинстерските чиновници, които още след първите изявления на новата министърка са разбрали, че вятър на промяната над просветната нива няма да повее, браво, ще рекат много директори и даскали и ще хукнат като изоглавени да повторят същото.
Защото и едните, и другите, и третите си мислят, че човек става патриот като слуша химна и вее българското знаме, а то е точно обратното – човек слуша химна и вее знамето, защото вече е станал патриот.
Патриот пък от своя страна човек днес става (казвал съм го и друг път), когато държавата му осигури нормални условия за работа и развитие, защото – като гледам например батака, който набъбва и набъбва все повече и повече в сферата, в която работя, честно казано - нито ми е до химн, нито ми е до знаме.
Но това е мой личен проблем и стои малко встрани от темата за лакмуса.
А искам, значи, да предложа един малък мисловен експеримент.
В същото училище провеждаме втори патриотичен референдум, само че този път питаме учениците искат ли химна да звучи не по време на учебен час, а след края на третия, иначе казано - в началото на голямото междучасие, при което те – разбира се – ще трябва да застанат прави и неподвижни, докато свърши.
Знаете ли какъв ще е резултатът от този референдум?
Знаете го, разбира се.
И аз го зная.
Знаят го и тези от гореспоменатото училище.
Затова и така йезуитски са поставили питането…
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.