събота, февруари 27, 2016

Нобелови лауреати

Преди доста време, трябва да минаха десетина години, търсех информация за Сол Белоу и попаднах на руския информационен масив „Нобелевские лауреаты - Биографические статьи“ („Нобелови лауреати – Биографични статии“), част от електронната библиотека „Наука и техника“.

Ядосах се много, малко хора знаят за какви само неща мога да се ядосам истински, че на български език няма такава информация и започнах леко, всеки петък, с редки изключения, да превеждам и да качвам в интернет по една статия.

Така преди година и половина, струва ми се, стигнах до Норман Ейнджъл (Нобелова награда за мир, 1933 година), когато по ред причини, една от които – обхванал ме капитален мързел – спрях „проекта“.

Но дойдоха по-добри времена и… вчера биографията сър Норман най-сетне видя бал свят и на български език.

Надявам се оттук нататък петъците ми да са заети все с това старо начинание.

Някога, когато започнах всичко, нямах блог и фейсбук (просто не съществуваха такива благини), но сега – за добро или за лошо – ги имам и затова статиите ще намират своето подобаващо място и там.

Но, както казват турците: laftan pilav olmaz (с приказки пилаф не става).

Затова, да преминем към дело...

-----------------------

Сър Норман Ейнджъл (Sir Norman Angell),

26 декември 1873 г. – 7 октомври 1967 г.

Нобелова награда за мир, 1933 г.

(Като допринесъл за делото на мира.)

Ралф Норман Ейнджъл, английски публицист и пацифист, е роден в Холбийч (Линкълншир), той е седмото дете в семейството на преуспяващия земевладелец Томас Ейнджъл-Лейн и Мери Ан Бритън. По-късно Ейнджъл променя фамилията си, съкращавайки втората ѝ част. Като преминава през подготвително обучение в Англия, Ейнджъл е изпратен в лицея "Св. Омер" в Северна Франция. Там на дванадесетгодишна възраст се запознава за първи път с "Есе за свободата" на Джон Стюърт Мил, чието красноречие му прави силно впечатление.

Като прави избор в полза на радикалните идеи, Ейнджъл заминава на петнадесет години в Женева, в многонационалната средя на която са намерили приют революционери и политически емигранти. Там той редактира англоезичен вестник, който излиза два пъти в месец, и посещава лекции в Женевския университет. През 1891 година Ейнджъл напуска Швейцария, без да получи степен. Като живее известно време в Англия, той получава от баща си 50 фунта стерлинги и заминава за САЩ.

В продължение на седем години Ейнджъл работи на различни места: като каубой, копач, златотърсач, пощальон. В Калифорния се опитва да получи участък земя, но неуспешно. След това се заема с журналистика, като работи по поръчка на "Сен Луи глоб демократ", "Сан Франциско кроникъл" и други.

През 1898 година Ейнджъл се жени за Беатрис Кювелие от Ню Орлеан. Личният му живот е забулен в тайна, но има основание да се смята, че съпругата му е била доста лекомислена жена. Ейнджъл се разделя с нея през 1914 година, но продължава да я подпомага до смъртта ѝ през 1955 година. Двамата нямат деца.

През 1898 година Ейнджъл се връща в Англия, за да уреди семейните си дела. След това заминава за Париж, където си изкарва прехраната с репортажи за делото Драйфус. През следващата година става редактор на парижкия англоезичен вестник "Дейли месинджър". Неговите бележки за испано-американската война, за делото Драйфус и за англо-бурската война го подтикват да напише първата си книга "Патриотизъм под три флага: в защита на рационализма в политиката" ("Patriotism Under Three Flags: A Plea for Rationalism in Politics", 1903 година). Една година по-късно приема предложението на английския вестникарска магнат лорд Нортклиф (Алфред Хармсуърт) да редактира парижкото издание на "Дейли мейл". Тази длъжност разширява значително кръгозора на Ейнджъл в международните дела.

През 1909 година Ейнджъл издава за своя сметка малката книга "Оптическата илюзия на Европа" ("Europe's Optical Illusion"), в която изследва икономическите корени на войната. Книгата прави такова впечатление на лорд Ъшър (Реджинълд Брет), влиятелен държавен деец и историк, че той разпраща 200 екземпляра на свои познати в Европа. Следващото издание със заглавие "Великата илюзия" ("The Great Illusion") се разпродава в двумилионен тираж; книгата е преведена на 25 езика. Именно тогава Ейнджъл започва да използва съкратената си фамилия. Във "Великата илюзия" той разкрива, че икономическият разцвет в резултат от войните не е нищо друго освен мираж. В епохата на икономическа взаимна зависимост не може да се очакват изгоди от войната: като обогатява агресора, тя заплашва и победители, и победени с разрушаване на международната търговия и кредит. Нещо повече, отбелязва Ейнджъл, репарационните плащания винаги сеят семената на бъдещи конфликти.

Ейнджъл напуска "Дейли мейл" през 1912 година, но и след това непрекъснато пише в него въпреки идеологическите си несходства с консерватора Нортклиф. През следващата година няколко приятели на Ейнджъл, за да пропагандират неговите възгледи, основават периодичното издание "Война и мир". Доста често той пише и за американски списания, особено за "Нова република".

Когато през август 1914 г. започва световната война, Ейнджъл заедно с Р. Макдоналд, Ч. Тревелян и други организира Съюза за демократичен контрол, чиято задача е да осъществява обществено наблюдение върху външната политика на правителството. По време на войната Ейнджъл изказва идеята за постоянна съобщност на нациите за защита на международния мир и на международната сигурност. Тази идея звучи не един път по време на негови лекции и оказва въздействие върху президента Уудро Уилсън във връзка с неговия проект за Обществото на народите.

Ейнджъл присъства на Парижката мирна конференция през 1919 г. и е силно разочарован от условията на Версайския договор, които се разминават с надеждите, изказани във "Великата илюзия". Той става заместник-председател на комитет, който иска от съюзните държави по-справедливи мирни условия. Ейнджъл основава също така движението "Срещу глада", което се занимава с доставка на продукти, медикаменти и дрехи за децата от Централна Европа, изпитващи чудовищни лишения в следвоенните години. Във своите статии и книги той продължава анализа на съвременното положение в света. В "Плодовете на победата" ( ("The Fruits of Victory", 1921 г.) Ейнджъл отбелязва, че опасенията във "Великата илюзия" са се оказали основателни. В "Невидимите убийци" ("The Unseen Assassins", 1933 г.) разкрива пагубния ефект на империализма, национализма и патриотизма. Изобретява игра за маса, която показва нагледно принципите на икономиката и кредита.

През 1920 г. Ейнджъл издига за първи път своята кандидатура за парламента от името на лейбъристката партия в Нотингамшър. Едва четвъртият опит през 1929 г. му донася място в камарата на общините от окръг Северен Брадфорд, но през 1931 г. Ейнджъл напуска парламента, убеден, че може да допринесе повече полза като писател и оратор. По това време е посветен в рицарство, което е знак на признание за обществената му дейност.

Въпреки че е противник на войната, Ейнджъл не се смята за пацифист. Въоръжените сили остават реалност, казва той, и "реалната задача се състои в това да бъдат организирани и ангажирани". Той вярва, че системата за колективна сигурност, отворена за всички страни, сред които и фашистка Германия, ще помогне да се прекрати войната. Ейнджъл оспорва гледната точка на британските социалисти, че с войната може да се приключи едва след унищожаването на частната собственост.

Когато през 1935 г. Италия нахлува в Етиопия, Ейнджъл критикува остро неутралната позиция на британското правителство. По-късно започва безкомпромисна война с политиката на умиротворяване на Хитлер, която провежда министър-председателят Невил Чембърлейн. Според Ейнджъл тази политика все едно казва на агресора: "Убивай често, но бързо - ще излезеш сух от водата". Като предвижда, че "Европа ще премине напълно под контрола на Хитлер", той иска от правителството да отвори врати за бежанците евреи и сам приютява едно семейство в своя дом.

Когато Великобритания обявява война на Германия през септември 1939 г., Ейнджъл предлага совите услуги на министерството на информацията, което го изпраща в САЩ, за да търси подкрепа за британските военни усилия. Той остава в Ню Йорк до 1951 г., чете лекции, преговаря с американски политически дейци, пише много.

След войната Ейнджъл пропагандира постепенно движение към световно правителство чрез Организацията на обединените нации, макар че я смята за по-малко ефективна от Обществото на народите. Силно го разочароват Корейската война и нездравата обстановка в САЩ по време на антикомунистическия кръстоносен поход на сенатора Джоузеф Маккарти.

Като се връща в Англия, Ейнджъл се установява във Фернхил (Съри). Там той продължава да работи над книги и статии, в които прозира загриженост относно антиколониализма и растящото влияние на народите от "третия свят", чиито сепаратизъм и склонност към насилие заплашват международното сътрудничество, толкова много означаващо за него. Критикува все по-често Израел за терористични актове като убийството на граф Бернадот - посредник на ООН в палестинския конфликт. Като се опитва да помогне на палестинските бежанци, Ейнджъл се обръща към арабските групи в САЩ, но безуспешно.

Здравето му все повече се влошава и Ейнджъл започва да изнася все по-малко лекции. През 1958 г. пада и си уврежда крака, а две години по-късно влиза в болница със счупено бедро, но намира в себе си сили да участва в Чикагския университет на конференция по намаляване на международното напрежение. През 1961 г. е постигната договореност за предаване на архива на Ейнджъл в педагогическия колеж "Бол стейт " (днес университет) в Манси (щат Индиана). За последен път Ейнджъл отива в САЩ през 1966 г., когато предава архива официално и приема почетна юридическа степен.

Ейнджъл умира в частна лечебница в Кройдън (Съри).

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.