Нобелови лауреати

Преди доста време, трябва да минаха десетина години, търсех информация за Сол Белоу и попаднах на руския информационен масив „Нобелевские лауреаты - Биографические статьи“ („Нобелови лауреати – Биографични статии“), част от електронната библиотека „Наука и техника“.

Ядосах се много, малко хора знаят за какви само неща мога да се ядосам истински, че на български език няма такава информация и започнах леко, всеки петък, с редки изключения, да превеждам и да качвам в интернет по една статия.

Така преди година и половина, струва ми се, стигнах до Норман Ейнджъл (Нобелова награда за мир, 1933 година), когато по ред причини, една от които – обхванал ме капитален мързел – спрях „проекта“.

Но дойдоха по-добри времена и… вчера биографията сър Норман най-сетне видя бал свят и на български език.

Надявам се оттук нататък петъците ми да са заети все с това старо начинание.

Някога, когато започнах всичко, нямах блог и фейсбук (просто не съществуваха такива благини), но сега – за добро или за лошо – ги имам и затова статиите ще намират своето подобаващо място и там.

Но, както казват турците: laftan pilav olmaz (с приказки пилаф не става).

Затова, да преминем към дело...

-----------------------

Сър Норман Ейнджъл (Sir Norman Angell),

26 декември 1873 г. – 7 октомври 1967 г.

Нобелова награда за мир, 1933 г.

(Като допринесъл за делото на мира.)

Ралф Норман Ейнджъл, английски публицист и пацифист, е роден в Холбийч (Линкълншир), той е седмото дете в семейството на преуспяващия земевладелец Томас Ейнджъл-Лейн и Мери Ан Бритън. По-късно Ейнджъл променя фамилията си, съкращавайки втората ѝ част. Като преминава през подготвително обучение в Англия, Ейнджъл е изпратен в лицея "Св. Омер" в Северна Франция. Там на дванадесетгодишна възраст се запознава за първи път с "Есе за свободата" на Джон Стюърт Мил, чието красноречие му прави силно впечатление.

Като прави избор в полза на радикалните идеи, Ейнджъл заминава на петнадесет години в Женева, в многонационалната средя на която са намерили приют революционери и политически емигранти. Там той редактира англоезичен вестник, който излиза два пъти в месец, и посещава лекции в Женевския университет. През 1891 година Ейнджъл напуска Швейцария, без да получи степен. Като живее известно време в Англия, той получава от баща си 50 фунта стерлинги и заминава за САЩ.

В продължение на седем години Ейнджъл работи на различни места: като каубой, копач, златотърсач, пощальон. В Калифорния се опитва да получи участък земя, но неуспешно. След това се заема с журналистика, като работи по поръчка на "Сен Луи глоб демократ", "Сан Франциско кроникъл" и други.

През 1898 година Ейнджъл се жени за Беатрис Кювелие от Ню Орлеан. Личният му живот е забулен в тайна, но има основание да се смята, че съпругата му е била доста лекомислена жена. Ейнджъл се разделя с нея през 1914 година, но продължава да я подпомага до смъртта ѝ през 1955 година. Двамата нямат деца.

През 1898 година Ейнджъл се връща в Англия, за да уреди семейните си дела. След това заминава за Париж, където си изкарва прехраната с репортажи за делото Драйфус. През следващата година става редактор на парижкия англоезичен вестник "Дейли месинджър". Неговите бележки за испано-американската война, за делото Драйфус и за англо-бурската война го подтикват да напише първата си книга "Патриотизъм под три флага: в защита на рационализма в политиката" ("Patriotism Under Three Flags: A Plea for Rationalism in Politics", 1903 година). Една година по-късно приема предложението на английския вестникарска магнат лорд Нортклиф (Алфред Хармсуърт) да редактира парижкото издание на "Дейли мейл". Тази длъжност разширява значително кръгозора на Ейнджъл в международните дела.

През 1909 година Ейнджъл издава за своя сметка малката книга "Оптическата илюзия на Европа" ("Europe's Optical Illusion"), в която изследва икономическите корени на войната. Книгата прави такова впечатление на лорд Ъшър (Реджинълд Брет), влиятелен държавен деец и историк, че той разпраща 200 екземпляра на свои познати в Европа. Следващото издание със заглавие "Великата илюзия" ("The Great Illusion") се разпродава в двумилионен тираж; книгата е преведена на 25 езика. Именно тогава Ейнджъл започва да използва съкратената си фамилия. Във "Великата илюзия" той разкрива, че икономическият разцвет в резултат от войните не е нищо друго освен мираж. В епохата на икономическа взаимна зависимост не може да се очакват изгоди от войната: като обогатява агресора, тя заплашва и победители, и победени с разрушаване на международната търговия и кредит. Нещо повече, отбелязва Ейнджъл, репарационните плащания винаги сеят семената на бъдещи конфликти.

Ейнджъл напуска "Дейли мейл" през 1912 година, но и след това непрекъснато пише в него въпреки идеологическите си несходства с консерватора Нортклиф. През следващата година няколко приятели на Ейнджъл, за да пропагандират неговите възгледи, основават периодичното издание "Война и мир". Доста често той пише и за американски списания, особено за "Нова република".

Когато през август 1914 г. започва световната война, Ейнджъл заедно с Р. Макдоналд, Ч. Тревелян и други организира Съюза за демократичен контрол, чиято задача е да осъществява обществено наблюдение върху външната политика на правителството. По време на войната Ейнджъл изказва идеята за постоянна съобщност на нациите за защита на международния мир и на международната сигурност. Тази идея звучи не един път по време на негови лекции и оказва въздействие върху президента Уудро Уилсън във връзка с неговия проект за Обществото на народите.

Ейнджъл присъства на Парижката мирна конференция през 1919 г. и е силно разочарован от условията на Версайския договор, които се разминават с надеждите, изказани във "Великата илюзия". Той става заместник-председател на комитет, който иска от съюзните държави по-справедливи мирни условия. Ейнджъл основава също така движението "Срещу глада", което се занимава с доставка на продукти, медикаменти и дрехи за децата от Централна Европа, изпитващи чудовищни лишения в следвоенните години. Във своите статии и книги той продължава анализа на съвременното положение в света. В "Плодовете на победата" ( ("The Fruits of Victory", 1921 г.) Ейнджъл отбелязва, че опасенията във "Великата илюзия" са се оказали основателни. В "Невидимите убийци" ("The Unseen Assassins", 1933 г.) разкрива пагубния ефект на империализма, национализма и патриотизма. Изобретява игра за маса, която показва нагледно принципите на икономиката и кредита.

През 1920 г. Ейнджъл издига за първи път своята кандидатура за парламента от името на лейбъристката партия в Нотингамшър. Едва четвъртият опит през 1929 г. му донася място в камарата на общините от окръг Северен Брадфорд, но през 1931 г. Ейнджъл напуска парламента, убеден, че може да допринесе повече полза като писател и оратор. По това време е посветен в рицарство, което е знак на признание за обществената му дейност.

Въпреки че е противник на войната, Ейнджъл не се смята за пацифист. Въоръжените сили остават реалност, казва той, и "реалната задача се състои в това да бъдат организирани и ангажирани". Той вярва, че системата за колективна сигурност, отворена за всички страни, сред които и фашистка Германия, ще помогне да се прекрати войната. Ейнджъл оспорва гледната точка на британските социалисти, че с войната може да се приключи едва след унищожаването на частната собственост.

Когато през 1935 г. Италия нахлува в Етиопия, Ейнджъл критикува остро неутралната позиция на британското правителство. По-късно започва безкомпромисна война с политиката на умиротворяване на Хитлер, която провежда министър-председателят Невил Чембърлейн. Според Ейнджъл тази политика все едно казва на агресора: "Убивай често, но бързо - ще излезеш сух от водата". Като предвижда, че "Европа ще премине напълно под контрола на Хитлер", той иска от правителството да отвори врати за бежанците евреи и сам приютява едно семейство в своя дом.

Когато Великобритания обявява война на Германия през септември 1939 г., Ейнджъл предлага совите услуги на министерството на информацията, което го изпраща в САЩ, за да търси подкрепа за британските военни усилия. Той остава в Ню Йорк до 1951 г., чете лекции, преговаря с американски политически дейци, пише много.

След войната Ейнджъл пропагандира постепенно движение към световно правителство чрез Организацията на обединените нации, макар че я смята за по-малко ефективна от Обществото на народите. Силно го разочароват Корейската война и нездравата обстановка в САЩ по време на антикомунистическия кръстоносен поход на сенатора Джоузеф Маккарти.

Като се връща в Англия, Ейнджъл се установява във Фернхил (Съри). Там той продължава да работи над книги и статии, в които прозира загриженост относно антиколониализма и растящото влияние на народите от "третия свят", чиито сепаратизъм и склонност към насилие заплашват международното сътрудничество, толкова много означаващо за него. Критикува все по-често Израел за терористични актове като убийството на граф Бернадот - посредник на ООН в палестинския конфликт. Като се опитва да помогне на палестинските бежанци, Ейнджъл се обръща към арабските групи в САЩ, но безуспешно.

Здравето му все повече се влошава и Ейнджъл започва да изнася все по-малко лекции. През 1958 г. пада и си уврежда крака, а две години по-късно влиза в болница със счупено бедро, но намира в себе си сили да участва в Чикагския университет на конференция по намаляване на международното напрежение. През 1961 г. е постигната договореност за предаване на архива на Ейнджъл в педагогическия колеж "Бол стейт " (днес университет) в Манси (щат Индиана). За последен път Ейнджъл отива в САЩ през 1966 г., когато предава архива официално и приема почетна юридическа степен.

Ейнджъл умира в частна лечебница в Кройдън (Съри).