Попадате в автомобилна катастрофа, свестявате се в моргата на погребално бюро, а там директорът ви казва, че вашето свестяване е всъщност илюзия, а с него общувате, защото има способността да контактува с тези, които са прекрачили наскоро границата, разделяща живота от смъртта.
Всякакви опити да убедите и него, и себе си, че сте жив, остават напразни, и накрая… започвате сам да вярвате в своята смърт.
А на другия ден е вашето погребение, гробът вече е готов…
Това е в груби линии (без края, разбира се!) съдържанието на филма „After.Life“ (не превеждам заглавието, защото точката в оригинала не е пунктуационна грешка, а на български няма да ми се получи ефектът!)
Един от тези филми на ужасите, истинските, които пилят изтънко нервите на зрителя от началото до края, а не са направени, за да подскача той час по час от изскачащи изневиделица зомбита, вампири и върколаци, след което се изливат най-малко две цистерни червена боя (задължително!!!) – голям страх, няма що, след моментната тръпка ти идва да се изсмееш.
Изключително силно произведение на младата полска (полска, полска, ама колко да е полска – живее и работи в САЩ) режисьорка Агнешка Вуйтович-Восло, авторка на един-единствен досега късометражен филм („Pâté“, студентска екранизация, но обрала тук-там престижни награди).
Агнешка Вуйтович-Восло в работен момент от филма.
Не зная какво ще кажат другите, които са гледали или ще гледат филма, но на мене ми се струва, че от трънката Вуйтович-Восло ще изскочи голям кинематографичен заек…
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.