Вчера, 30 декември, беше рождената дата на Даниил Хармс.
Мислех отначало да ви преведа няколко от неговите абсурдистки анекдоти, посветени на различни руски поети и писатели, след това кратката му автобиография, оформена в същия дух, но накрая се спрях на това, което Хармс казва за себе си.
Ето:
Не обичам децата, старците, стариците и благоразумните възрастни хора. Уважавам само младите, здрави и пищни жени. Към останалите представители на човечеството се отнасям с подозрение. Жените са ме интересували винаги. Винаги са ме вълнували женските крака, особено над коленете. Мнозина смятат жените за порочни същества. А аз ни най-малко! Напротив, даже ги смятам за нещо много приятно.
Ако казвам нещо, значи е правилно. Не съветвам никого да спори с мене, все едно ще стане за смях, защото ще победя в спор когото и да е. Не ви е по силите да се мерите с мене. Какви ли не са се опитвали. Всичките съм ги преборил! Нищо, че на пръв поглед не мога да говоря, но като започна, нямам спиране.
Това, което на други се отдава трудно, на мене ми се отдава лесно! Аз даже мога да летя. Но няма да разказвам за това, защото все едно никой няма да ми повярва.
Хората виждат в мене подкрепа, повтарят моите думи, учудват се на моите постъпки, а пари не ми дават. Глупави хора! Носете ми повече пари и ще видите как ще бъда доволен от това.
Неизвестно защо всички ме гледат с удивление. Каквото и да направя, всички намират, че това е удивително. А аз даже и не се старая. Всичко се получава от само себе си. Вижте какво, приятели! Не трябва наистина да се прекланяте така пред мене. Аз съм като всички вас, само че по-добър. Имам всички данни да се смятам за велик човек. А и впрочем се смятам за такъв.
