Ако искате да прочетете нещо наистина много сериозно и много силно, веднага идете ТУК.
Иначе, от мене – даскалска поезия.
Скоро не съм мъчил българския език, но краят на света е нещо, което няма как да бъде отминато с лека ръка.
Така че ето какво ми се получи след кратка десетминутна борба на перото с хартията.
В календара на маите няма измама
и светът ще се срине сред пепел и дим.
Но във свят по-различен ще има за двама
път, по който така, като тук, да вървим.
За цената не питам, тя е винаги тежка тежка –
плащаш с нерви, със болка и с кървава пот,
че обратното всъщност би значело грешка,
че обратното всъщност не значи живот.
Да настроим сърцата си с ритъм небесен,
две звезди да си вземем наместо очи,
и заслушани вечно във вечната песен
на простора, да търсим далечни лъчи.
Кой по Млечния друм тъй уверено крачи?
Кой усмихнат не гледа назад, а напред?
Календарът на маите нищо не значи.
От далечна галактика ще ви пратя привет…
