Покрай цирковете в СДС, организирани под мъдрото ръководство на Онзи-от-Карлово-как-му-беше-името и водещи към явния залез на синята партия, срещнах тук-там някои разсъждения, които могат да бъдат обобщени така: „Какво толкова, нали и в други страни си отидоха първите демократични организации?“
Вярно е, отидоха си.
Но си отидоха с чест, с достойнство.
В Полша до ден днешен говорят с почит за „Солидарност“.
И ще говорят с почит, докато Полша съществува.
Защото не е важно, че си отиваш.
Нищо вечно няма.
Много по-важно е как си отиваш.
А нашите как си отиват?
Осрани до ушите!
Така че не ми сравнявайте велосипед с космическа совалка…
