Грешка няма – не е Чапаев, а Чепаев.
Буквата „а“ вместо „е“ дължим на Дмитрий Фурманов.
Казват, че авторът на „Чапаев“ не само изкривил името на своя герой, но и истината за него, като го опростачил нарочно в книгата си - от една страна, за да придаде значимост на присъствието си до командира на 25-та дивизия, пред когото в действителност бледнеел, а от друга, вероятно за да отмъсти посмъртно на начдива, който не останал безразличен към красивата жена на своя политкомисар, при което тя не закъсняла да му отвърне със същото (това е една от причините Фурманов да напусне с жена си щаба на дивизията в Лбишченск и евентуално да не бъде убит при казашката атака на 5 септември 1919 г.).
Всъщност и Фурманов от своя страна не е Фурманов, а Фурман.
Но както и да е.
В историята на Руската гражданска война (1917-1923) най-много са ме интересували и продължават да ме интересуват трима души.
Оставям настрани кой за какво се е борил и какви идеи е изповядвал; става въпрос за наистина интересни исторически личности
Първият е адмирал Александър Колчак.
Трудно ми е да обясня това предпочитание.
Може би защото Колчак е бил освен всичко друго и полярен изследовател, а аз към полярните изследователи имам слабост още от ранно детство, когато прочетох една книга за Амундсен.
Вторият е Нестор Махно.
За него – колкото истини, толкова и легенди, как да не събуди интереса ми.
Пък и в характера му – доколкото схващам от прочетеното – има нещо, което ми напомня за мене самия, но няма да ви кажа кое точно.
И третият е Василий Чепаев.
За него пък легендите са кажи-речи повече от истините.
Само за смъртта му има четири различни версии.
Най-популярна е тази за гибелта му във водите на река Урал.
Нейната популярност пък дължим на филма "Чапаев" на братя Василеви (които всъщност не са братя, ако трябва да продължим с опровергаването на фамилиите!).
Този филм съм го гледал доста пъти, зная го почти наизуст.
Стар е, от 1934-та година, но е изключително свеж и находчив (с няколко международни престижни награди, между другото).
Динозаврите като мене сигурно помнят онази знаменита сцена, в която Чепаев обяснява на Елан военната тактика.
Или сцената с „психологическата атака“ на капелевците (тук се появява и картечарката Анка, но не онази от вицовете – тази е оса, опитай се само да я доближиш!).
А сега руснаците направиха 12-сериен филм за Чепаев – „Страсти по Чапай“ („Страсти по Чапаю“).
Малко лековат, не много претенциозен в играта на главния герой (може би защото търся равнището на Борис Бабочкин във филма на братя Василеви, без да го намирам), но иначе става за гледане, ако човек няма настроение за нещо от ранга на „Поляната с дивите ягоди“.
Вътре е напъхано всичко: и истини, и легенди, и откровени измишльотини, че даже и вицове.
Превод:
Пьотр Исаев: Кажи ми, Васил Иванич… ще можеш ли половин кофа самогон добър да изпиеш?
Василий Иванович: Ще мога, Петка… Пил съм…
Пьотр Исаев: А с три четвърти ще се справиш ли?
Василий Иванович: Ако е с хубаво мезе, ще мога…
Пьотр Исаев: Вярвам, вярвам, Васил Иванич. Друг да беше ми го казал, щях да го пратя на майната му. А на тебе ти вярвам… Ами с цяла кофа, Васил Иванич? Какво… ще се справиш ли?
Василий Иванович: Не… С цяла кофа, Петруха, само другарят Ленин ще се справи…
Пьотр Исаев: Прав си, Васил Иванич… Ето това е човечище…
