Ето с каква премъдрост ни ощастливи покрай доматения протест цар Тиква.
Да му благодарим следователно на Величеството за щастливия живот.
Всеки, който не е бос, да му целуне ръка.
А аз ще му я целуна два пъти.
Един път от благодарност, втори път – да поискам прошка за двата хвърлени домата.
Защото и някои приятели викат, че това било много неправилно…