Избягвам да пиша печални неща.
Но смъртта на Борис Стругацки ме засегна дълбоко.
Братя Стругацки са част от моето далечно усмихнато минало.
Братя Стругацки са част от моето не толкова усмихнато настояще.
Не обичам обаче надгробните слова.
Вместо това – един малък цитат.
Краят на книгата "Пикник край пътя" („Пикник на обочине“, 1972 г.).
Той говори много повече.
„ЩАСТИЕ ЗА ВСИЧКИ, ДАРОМ, И НЕКА НИКОЙ ДА НЕ СИ ТРЪГНЕ ОБИДЕН!“
