Не бих могъл да го кажа по-точно от Stefan Popov във Фейсбук, затова си позволявам да го цитирам:
„Голямо безобразие се вихри с тази пийнала учителка. Жената има три деца в пубертета, отглежда ги сама, има ясни проблеми, а сега всички са се надигнали като че ли пак става дума за Венета Марковска. Това е много нездраво, много. В нормалния свят ще се чудят как да й помогнат, а тук е подложена на линчуване от ку-клукс-клан синдрома на българина.“
Подписвам се под това с двете ръце.
Не оправдавам колежката, но и няма да хвърля камък срещу нея.
Освен всичко друго, споменато по-горе, със сигурност страшно много ѝ е натежала и професията.
Професия, в която не децата са най-големият проблем, както елементарно се опитват да го представят някои.
Напротив, децата са най-малкият проблем.
Тежи обаче страшно много бюрократщината, бумащината, закостенялостта, псевдорезултатщината, фасадната показност, липсата на особени възможности да бъдеш себе си и не в редки случаи вопиющата началническа некомпетентност и комисарщина.
Затова винаги съм казвал на моите ученици, че ми е много приятно да съм с тях, но заради всичките останали дивотии, ако съм на млади години, никога не бих станал учител.
Това първо, а второ (което веднага ме разминава с концепцията за патриотичното възпитание) – казвам им, че ако съм на млади години, моментално бих напуснал България.
Но когато човек е минал „на попрището жизнено средата“, какво друго му остава, освен да си наляга парцалите и да тегли каруцата.
Понякога обаче от всичко му идва да светне три коняка набързо.
Разбира се, това трябва да се прави след работа…
