Автор: Виктор Шендерович
Превод от руски: Павел Николов
Излязох от входа в коледния пейзаж и прималях от красота: всичко наоколо беше станало през нощта бяло-бяло, като в христоматийно стихотворение; снегът, вече покрил земята, падаше безшумно на меки парцали…
Исках да споделя щастието от тази секунда и казах на човека, който стоеше до вратата на жилищната сграда:
- Колко е хубаво!
И прочетох по лицето на този човек печално съмнение в правотата на моите думи.
Той беше таджик с лопата. Целият мокър, стоеше до колене в снега, който изгребваше от рано сутринта.
