БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ / ПОСЛАНИЕ ДО ГАЛАТЯНИТЕ

Превод: Gemini 3

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН / ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ИЗТОЧНИЦИ НА ЧЕТВЪРТОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ЙОАН ИЗМЕСТВА АКЦЕНТИТЕ / ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ: ЕВАНГЕЛИЕ С ИЗРЕЧЕНИЯ / ЕВАНГЕЛИЯ ЗА ДЕТСТВОТО / СТРАСТИ ХРИСТОВИ / ГНОСТИЧНИ ЕВАНГЕЛИЯ / ИСТОРИЧЕСКИЯТ ИСУС / ИСУС – ПРОРОК НА АПОКАЛИПСИСА

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ - ВАЖНА ФИГУРА В ИСТОРИЯТА НА РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО / ПРОБЛЕМ НА КНИГАТА „ДЕЯНИЯ“ / КРАТКА БИОГРАФИЯ НА ПАВЕЛ / КАКВО ПОТВЪРДИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / КАКВО ПРОМЕНИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ИСУС / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЗАКОНА / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЮДЕИТЕ И ЕЗИЧНИЦИТЕ / МИСИОНЕРСКАТА ДЕЙНОСТ НА ПАВЕЛ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ

ПОСЛАНИЕ ДО ГАЛАТЯНИТЕ

Посланието към галатяните е едно от най-дълбоките и, вероятно, най-наситените съчинения на Павел. Въпреки че много пасажи са твърде трудни за разбиране (в смисъла на някои от тях е почти невъзможно да се проникне), контекстът, в който е писано посланието, се възстановява лесно. Павел пътувал из Галатия, която се намира в централната част на Мала Азия. Бил поразен от недъг и се лекувал в един от градовете на областта (никога няма да разберем в кой точно, защото посланието е адресирано до християните от цялата област, които имали еднакви проблеми). По време на боледуването си Павел покръстил някои хора и поставил началото на църквите в Галатия. След това, когато проповядвал на други места, при галатяните дошли други християни, които провъзгласявали благовестие, различно от варианта на Павел. Тези проповедници – Павел ги нарича лъжеапостоли – твърдели, че за да принадлежат към Божия народ, християните трябва да станат част от юдейската общност. Това означавало спазване на юдейския Закон. Мъжете трябвало да приемат обрязването. Така казал Бог на прародителя на юдеите Авраам, сключвайки с него първия Завет (Бит. 17), а Бог не променя Своите мисли и правила. Не е достатъчно да вярваш в Христос, необходимо е също така да спазваш Закона. А ако говори другояче, Павел изкривява Евангелието, което получил от учениците на Исус в Йерусалим. Трябва да се следва тяхното Евангелие, а не Павловото. Според тях Павел няма власт да проповядва своето учение.

Павел намерил тези вести за възмутителни, не на последно място защото много от галатяните били убедени от въпросните думи. Научавайки това, Павел изпратил в яростта си послание. Това е единственото от неговите послания, което не започва с благодарност към Бога за общината. Думите на Павел са изпълнени с жлъч към неговите неприятели сред християните. На едно място той дори намеква, че би било добре ножът да трепне по време на обрязването, та неприятелите му да останат скопци (5:12).

За Павел идеята за обрязване на езичниците явно противоречала на евангелската истина. Обрязването не е за него просто неприятна операция (или дори много неприятна). То не е нужно за спасението. Всеки езичник, решил да приеме обрязване, се заблуждава в разбирането на Евангелието. Та нали това би означавало, че смъртта и възкресението на Христос са недостатъчни за спасението. На Павел това му изглеждало като богохулство.

Павел започва посланието с кратък автобиографичен очерк, в който разказва за своя живот и приемането на новата вяра (гл. 1–2). Това го прави, за да покаже, че получил Евангелието не от апостолите в Йерусалим, а от Христос чрез откровение. Да се противоречи на Павел, означава да се противоречи на Бога. Нещо повече, ерусалимските апостоли са утвърдили възгледите на Павел на знаменития Ерусалимски събор. Ако след това някой мисли различно, това е лицемерие – както се случило например с Кифа (2:11–14). Средната част на посланието разкрива със силни изрази убедеността на Павел, че Законът е безполезен за спасението на човека; че никой не може да се оправдае с изпълнение на Закона, а само с вяра в Исус, бил той юдей или езичник.

В последните две глави на посланието се казва, че макар спасението да не идва от Закона, християните изобщо не трябва да се държат беззаконно. Напротив, вдъхновявани от Светия Дух, само християните могат да водят угоден на Бога живот. Никой друг не може да направи това, защото всички останали живеят „по плът“, а не „по Дух“.

Повече отколкото в другите си послания (с изключение на Посланието до римляните), Павел развива тук своята идея за „оправданието чрез вяра, независимо от делата по Закона“. Човек се оправдава, иначе казано - става праведен, само чрез вяра в смъртта и възкресението на Христос. Законът няма отношение към това. Но защо тогава Бог е дал Закона? За Павел Законът съществувал, за да наставлява и води еврейския народ дотогава, докато не се изпълнят обещанията, дадени на Авраам (3:19–29). Това се е случило със смъртта на Месията. Всички вярващи в тази смърт, юдеи и езичници, са чеда Авраамови (4:21–30).

(Следва)