БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / ПОЕТЪТ ЦАР

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 3

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ) / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ / ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО / ПЪРВАТА ДЕВИЦА КАВАЛЕРИСТ / ГРАФ НОГИ ЧЕТЕ ВЕСТНИК / НЕСКРОМНОТО ОБАЯНИЕ НА АРИСТОКРАЦИЯТА / ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО ИЛИ МОМИЧЕ С ХАРАКТЕР / ИЗЧЕЗВАНЕ ЗА ДВАМА / ОБРАЗЪТ НА ЕНЕРГИЧНИЯ ГЛУПАК В РУСКАТА ИСТОРИЯ / ЛЮБОВНИКЪТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА / ОТГОВОР НА ЕДИН ЧЕСТО ЗАДАВАН ВЪПРОС, ИЛИ ХУБАВО Е ДА СИ БЕЛЕТРИСТ / САТУРН ЕДВА СЕ ВИЖДА / ЯПОНСКИЯТ БОГ / НЕПРИЯТЕН ФАКТ / ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА НА ВЕСЕЛИЯ ЧОВЕК / АКО БЯХ ШÒГУН / МЕЧТА ЗА УКРАЙНА / КАК СЕ РАЖДА ИДЕЯТА

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

ПОЕТЪТ ЦАР

Темата „Поет и цар“ ни е добре позната, всички нейни варианти и разновидности са проучени до основи: Пушкин – Николай, Пастернак – Сталин, Волтер – Екатерина, Огледалцето – Царицата.

От историята познаваме и сюжета „Цар поет“ (това е, когато негово величество се забавлява със съчинителство, като Фелица, или с актьорска игра, като Нерон, или с музика, като Иван Грозний). Веднъж един монарх (Марк Аврелий) се оказал дори философ на съвсем нелюбителско равнище. Владетел, дрънкащ на лира, е нещо интересно. Но в много по-малка степен от поет, пъхнал лирата под мишница и взел скиптъра.

Флагът на поетическата република

На мене ми е известен само един подобен случай: Габриеле Д’Анунцио – пълновластен диктатор на „Република Фиуме“.

В продължение на 15 месеца Поетът получил неограничена власт над голям брой хора, вземал политически решения, установявал закони, провъзгласявал манифести, награждавал едни и наказвал други. Античният идеал за Поет Владетел се осъществил в неромантичния двадесети век.

И ми стана любопитно как се е случило всичко това. И започнах да чета книги по въпроса. И научих много интересни неща.

В първата част ще ви запозная с това как са се развили събитията. За политтехнологичните методи на диктатора декадент ще разкажа в следващата глава, иначе ще стане твърде дълго.

Кой ли не се подигравал на Игор Северянин, който през 1915 г. възкликнал превзето:

                                                     

Друзья! Но если в день убийственный Падет последний исполин, Тогда, ваш нежный, ваш единственный, Я поведу вас на Берлин!

Приятели! Но ако в ден убийствен падне и последният исполин, тогава аз, ваш нежен, ваш единствен, ще ви поведа към Берлин!

Ами наистина, голям смях. Ето го него, гения (с хризантема в бутониерата, с лилия в ръката), марширува с бели гамаши по посока на Берлин, а след него, спъвайки се и изпускайки кожени боа, цилиндри и ветрила, крачи тълпа от мечтателки, кокаинисти и други житейски прахосници. Страшният тевтонец захвърля в ужас „Голямата Берта“ и си плюе на петите.

Веднага се вижда, че е поет!

Но Д’Анунцио, не по-малко нежен от Северянин и още по-единствен, взел, че организирал точно такъв пърформанс в реалния живот.

Наистина, Д’Анунцио бил не само егоцентрик и позьор, но и легендарен храбрец, който се бил безброй пъти на дуел и извършил по време на войната множество ефектни подвизи. Това обаче не прави похода към Фиуме по-малко фантастичен.

Разбира се, по онова време цяла Европа била превъртяла и вече я учудвали малко неща. Континентът бил покрит с пресни гробища, руините димели, короните се сипели, навсякъде бушували революции. Троцкий и Ленин разпалвали световен пожар, милиони хора умирали от испанския грип. Жените, използвайки бъркотията, си подстригали косите и започнали да носят рокли над глезена. Содом и Гомора!

Мненията на властелините на мисълта се разделили наполовина: едната половина смятала, че се ражда нов свят, другата – че е настъпил апокалипсис.

Но дори на този живописен фон изцепката на великия и ужасен Габриеле разтърсила света. Д’Анунцио притежавал в най-висока степен таланта да държи публиката в напрежение и да изтръгва от европейците възторжено „ах!“.

През 1919 г. поетът имал на дневен ред два „проекта“: или да организира марш към Фиуме, или да извърши безпрецедентен за онова време самолетен полет до далечната Япония. Вестниците следели развълнувано колебанията на гения – какво ще избере?

На поета му обещали, че във Фиуме цялото население ще излезе да го посрещне с палмови и лаврови клонки – както Ерусалим посрещнал Спасителя. Можеше ли да се устои на това?

Какво е в сравнение с този триумф на обожание някакъв си полет до Япония? Съдбата на Икар изглежда красиво само в легендата, а на практика да паднеш във водата някъде в пуст участък на океана не е особено приятно.

А и пред очите на хората дори смъртта е красива. Накратко, Д’Анунцио избра Фиуме.

Няма да хабя вниманието на читателя, описвайки корените на иткалиано-югославския териториален конфликт. Накратко: градът, чието население се състояло в по-голямата си част от италианци, се оказал под югославски контрол и на италианските патриоти това не им харесало. А за нас е важен сега не историческият фон на пърформанса, а артистизмът на изпълнението.

Д’Анунцио осъществил римейк на епичната драма „Триумфалното завръщане на Наполеон от остров Елба“. Той оглавил колона от пламенни ентусиасти (така наречените arditi, „страстни“) и я повел на марш към Фиуме. По пътя войската се разраствала непрекъснато. Правителствените войски, които се опитвали да спрат нарушителите на реда, не успели да устоят пред красноречието на Д’Анунцио и или му правели път, или се присъединиха към марша. Разбира се, поетът изправял пред пушките покритите си с ордени гърди и призовавал да стрелят в тях. Разбира се, никой не стрелял, а всички ръкопляскали.

Фиуме посреща поета лауреат

И така, през септември 1919 г. Поетът влязъл без нито един изстрел в ръкопляскащия град начело на трихилядна войска и обявил Фиуме за италианска провинция. А когато Италия отказала ужасена този подарък (авантюрата на Д’Анунцио дискредитирала правителството пред цяла Европа), триумфаторът провъзгласил републиката за независима и си разигравал коня чак до декември 1920 г., докато накрая горският не се върнал и не изгонил цялата тази екзалтирана паплач от Фиуме.

Героят и масовката

Това не била, разбира се, кой знае колко голяма държава, но била все пак важно пристанище с принадлежаща територия. Със свое правителство, бюджет, армия и флот, закони – всичко както си му е редът.

Четиридесетхилядното население сякаш си изгубило ума и повече от година участвало доброволно в най-тоталния и най-продължителния хепънинг в новата история. Удсток ряпа да яде пред това.

(Следва)