МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „БЯС“

ПРЕВОД: Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“ / „ДИКТОФОН“ / „ЧЕТИРИ ДЕНА“

1926 г. – „ИМЕН ДЕН“ / „ТАТКО“ / „ДЪРВА“ / „КРАДЦИ“ / „ПЪТНИК“ / „СЪПРУГ“ / „РАБОТЕН КОСТЮМ“ / СПИРАЧКА „ВЕСТИНГАУЗ“ / “МЕДИК“ / “ПЕЧАЛЕН СЛУЧАЙ“ / “КИНОДРАМА“ / “РЕЖИМ НА ИКОНОМИИ“ / “БЪЧВА“ / “ВЕЛИКДЕНСКА СЛУЧКА“ / “СИЛНО СРЕДСТВО“

1927 г. – „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

„БЯС“

Вчера се наплашихме до смърт. Тъй де, преживяхме истинска уплаха.

Може би членът на управителния съвет Лапушкин и досега седи в жилището си и трепери. А той напразно няма да тръгне да трепери. Познавам го.

А най-важното е, че през всичките тези дни беше, сами знаете, много горещо. Не само някое едро животно, ами даже и дървеница може да побеснее в такава жега, ако я подържиш, разбира се, на пек.

А пък и във вестниците съобщават: по двадесет и шест животни дневно побесняват.

Тук наистина ще се сепнеш от страх.

А ние, например, стояхме до входа. Говорехме си.

Стоим до входа, разговаряме за бяса и изведнъж гледаме — от нашата страна на улицата, вирнало опашка, тича едно куче.

Разбира се, тича доста спокойно. По външния му вид няма да кажеш, че е бясно. Опашката му стърчи, а слюнка все още не се вижда. Само дето устата му е подозрително затворена и очите му са отворени.

В такъв вид тича.

Дотърча до члена на управителния съвет. Членът на управителния съвет го прасна, разбира се, с бастуна.

Прасна го по кратуната с бастуна. Гледаме — кучето е чисто и просто бясно. Опашката му след удара омекна, увисна надолу. И изобщо, започна да ни напада. Макар че слюнка все още не се показва.

Започна то да ни напада, но портиерът Володин не се стъписа, въоръжи се с един камък и го цапардаса по главата.

Цапардаса го по главата. Гледаме — всички признаци са налице. Устата — зинала. Пуска слюнка. Опашката извита като наденица. И изобщо, налита.

Членът на управителния съвет вика: — Спасявайте се, момчета! Бясно е...

Хукнахме ние кой накъдето види. А портиерът Володин започна да надува свирката.

Тогава наоколо по улицата се вдигна голям рев. Викове. Суматоха.

Гледаме — тича постовият. Вади револвера.

— Къде е тук — вика, — момчета, бясното куче? Сега ще му светим маслото!

Настана една стрелба. Членът на управителния съвет командва от прозорците на жилището си накъде да се стреля и накъде да бягат минувачите.

Скоро, разбира се, застреляха кучето. Тъкмо го застреляха, и ето че тича стопанинът му. Седял в мазето, криел се от изстрелите.

— Ама вие какво — вика, — да ви вземат дяволите, нормални кучета ли убивате? Съвсем — вика — нормално куче ми очистихте.

— Остави това — казваме, — братко! Как ще е нормално, щом налита.

А той вика: — Три нормални кучета ми гътнахте за няма и време. Това — вика — е направо немислимо! Нямате ли — вика — в такъв случай някое свободно жилище във вашия блок? — Нямаме — казваме, — чичо.

А той взе своята Жучка на рамо и си тръгна. Какъв чудак!

1926 г.