ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ
ПРЕВОД: : Gemini 3
РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Наполеон Бонапарт. Начало на кариерата
В средата на август 1769 г. в семейството на корсиканския дворянин Карло Буонапарте се ражда син – Наполеон. Ниският на ръст и заядлив корсикански младеж няма приятели във военното училище, където го записва баща му, но затова пък се учи отлично. Занимава се с удоволствие с математика, фортификация и география. Същото продължава и във военното училище в Париж (още повече че младият Наполеон не разполагал с особени средства, на които да разчита).
На 16 години е принуден да завърши военното училище и с чин младши лейтенант от артилерията да замине на служба в действащата армия. Всичките си средства младежът трябвало да изпраща на майка си, която останала сама с многобройните си деца. Струва си да отбележим, че тези години, в които Наполеон помага материално на семейството си и е принуден да се откаже от светския начин на живот, му помагат. Той чете много: антична история, книги по математика и военно дело. Наполеон имал великолепна памет и умеел да работи много. Както по-късно сам признава:
„Аз работя винаги: работя по време на обяд, работя в театъра, дори през нощта се събуждам, за да работя.“
Трябва обаче да признаем, че ако не била Френската революция, едва ли Наполеон го очаквала толкова грандиозна кариера. С нейното начало младият корсикански офицер се оказва неочаквано нужен. Първият успех го очаква при обсадата на Тулон през 1793 г. Тулон се смятал за непристъпна крепост, но Наполеон притежавал отлични познания в артилерийското дело. Революционните генерали се възхищавали, казвайки, че Наполеон има необикновено много знания, изключително тежък характер и че късметът го съпътства винаги.
След победата при Тулон 24-годишният Наполеон получава званието бригаден генерал. Изглеждало, че го очаква блестяща кариера, но не – падането на якобинците и саморазправата с Робеспиер, Сен Жюст и други негови поддръжници временно преустановяват служебния възход на Наполеон, който също не избягва ареста. Година по-късно обаче, през 1795 г., за него си спомнят отново. Този път талантите на Наполеон са необходими за потушаването на народното въстание в Париж. Без да трепне, Наполеон решава да използва артилерия срещу метежниците, за което получава званието дивизионен генерал и поста командващ военните сили на тила, а кариерата му отново тръгва нагоре.
Походите на Наполеон
През 1796 г. започва първата сериозна военна кампания на Наполеон – Италианската. Общо през живота си Бонапарт провежда над 60 големи и малки сражения и побеждава в почти всички от тях. Италианската кампания на Наполеон е специална: само за една година младият пълководец успява фактически да създаде наново армия и да я снабди с всичко необходимо. Той прибягва до особена тактика, решавайки да екипира войските си за сметка на местното население.
Наполеон събира контрибуции от владетелите на италианските държави (и дори от папата) не само в злато. Удържайки победи над австрийците и над местните владетели, той изисква за плащане предмети на изкуството. Така са ограбени съкровищниците на Парма, Милано, Венеция и Рим.
Същевременно именно в Италианската кампания за първи път се проявяват дипломатическите таланти на Наполеон, който преговаря успешно с опитни австрийски политици, представители на италиански държави и дори с папата, когото в крайна сметка принуждава да капитулира.
Следващата военна кампания на Наполеон се провежда на съвсем друга територия. Това е знаменитият Египетски поход, когато е взето решение да се създаде плацдарм за нападение срещу „перлата на британската корона“ – Индия. Наполеон трябвало да извърши нечувано дотогава дело – да върне под надзора на Франция земите на Египет, Палестина и Сирия.
Трябва да отбележим, че в епохата на Египетската кампания Наполеон се показва не само като великолепен пълководец, но и като много корав човек. Той дава с лекота заповеди за провеждане на наказателни експедиции срещу местното население. След превземането на Яфа са разстреляни над 4 хиляди турски войници, отбранявали града.
Междувременно ситуацията във Франция се променя: недоволството срещу правителството на Директорията расте. Владенията в Италия, някога завоювани от Наполеон, постепенно се губят и Наполеон взема решение да се върне във Франция.
Бонапарт — император на французите
Наполеон се озовава във Франция навреме. Подкрепа му оказват висшата бюрокрация, армията, впечатлена от неговите победи, и народът, страдащ от глад. И през 1799 г., под предлог защита на завоеванията на републиката, Наполеон извършва държавния преврат на 18 брюмер, в резултат от който е провъзгласен за първи консул и получава пълна власт във Франция.
В епохата на консулството Наполеон трябва да реши две основни задачи: първо, да съхрани военната мощ на Франция, и второ, да сложи край на вътрешната нестабилност, въвеждайки ред в страната. И той прави това с твърда ръка. В резултат от това Министерството на полицията получава големи пълномощия, във всички департаменти на държавата са назначени специални длъжностни лица, а от 74 вестника остават само 4.
В този период Наполеон Бонапарт започва да печели забележителни военни победи. В резултат от битката при Маренго са победени войските на Австрия и Франция получава земите на Холандия, Белгия, а след това и на Северна Италия.
Всичко това няма как да не доведе до образуването на многобройни коалиции срещу Франция. Общо са създадени 6 антинаполеонови съюза, с които Бонапарт до известно време успява да се справи. През 1802 г. той принуждава Англия да сключи мирен договор, по който на Франция са върнати всички изгубени (по-точно е да се каже завзети) по време на съществуването на републиката колонии.
На 2 декември 1804 г. в Париж, в присъствието на папата, е проведена коронацията на Наполеон, който собственоръчно поставя върху себе си императорската корона. Така Франция става империя. Излишно е да се казва, че европейските държави не са съгласни с тази постъпка на Бонапарт. Против него е съставена нова коалиция.
През 1806 г. Наполеон успява да започне континентална блокада на Англия, а чрез победи при Аустерлиц и в други сражения да принуди първо Русия, а след това и Прусия да се присъединят към нея. В резултат от успешните войни и присъединяването на нови земи Франция става най-силната държава в Европа. Огромните доходи, които империята получава от покорените народи, позволяват на Наполеон да осъществи много преобразувания. Нови закони са установени не само във Франция, но са пренесени и в завоюваните земи.
Крушението на Наполеон
Военната кампания в Русия през 1812 г. коства на Бонапарт армията му. Той обаче успява да се мобилизира бързо и да събере нова войска. Сега срещу него се изправя вече нова, шеста по ред, антинаполеонова коалиция. През 1813 г. в битката при Лайпциг, наречена впоследствие „Битката на народите“, Наполеон Бонапарт претърпява съкрушително поражение. В резултат на това през март 1814 г. в Париж влизат войските на руския император Александър I и на пруския крал. Наполеон е принуден да подпише абдикация и да замине за средиземноморския остров Елба. На всички изглеждало, че Франция е престанала да бъде могъща държава и че Бонапарт най-сетне е победен.
На 1 март 1815 г. обаче Наполеон извършва чудо – дебаркира с малък отряд на територията на Франция. Войниците, радостно приветстващи своя бивш император и пълководец, гарнизон след гарнизон преминават на негова страна. Скоро Наполеон влиза в Париж. Така започват знаменитите „Сто дни“.
Изглеждало, че всеки момент Бонапарт ще си върне цялата власт и че Европа отново ще потъне в атмосферата на антинаполеоновите войни, но нищо подобно не се случва. Битката при Ватерло не донася желаната победа, войската на Наполеон претърпява поражение. Това е краят на кариерата на великия император.
На 22 юни 1815 г. Наполеон подписва поредната си абдикация. Този път за обитаване му е предоставен далеч по-скромен остров – Света Елена, на който живее до 1821 г. На 5 май, събота, императорът си отива от този свят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.