РИМСКАТА ИМПЕРИЯ ПРЕДИ ГИБЕЛТА СИ: РАЗГРАБВАНЕТО НА РИМ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД: : Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Когато Флавий Аеций бил убит, Рим загубил своя защитник. Финал на последвалите събития било превземането на Вечния град от вандалите на крал Гейзерих през 455 г.

КРАЛСТВОТО НА ВАНДАЛИТЕ: ЗАВЛАДЯВАНЕ НА СЕВЕРНА АФРИКА

Гейзерих е една от най-сложните фигури от епохата на падането на Рим. Син на вандалския крал и робиня, той получил трона след по-малкия си брат Гундерих (син на краля от законната му съпруга).

Йорданес го описва като нисък и куц човек, чиито характерни черти били потайността, гневливостта и далновидността. Някои автори приписват на Гейзерих убийството на брат му и разправата с неговото семейство, докато други не приемат това.

През 429 г. заселилите се в Испания вандали и алани се качили заедно със семействата си на кораби, пресекли Гибралтар и навлезли в римската Северна Африка. Гейзерих водел народа си в стремително настъпление от град на град. Вандалите нямали обсадни машини, затова доближавали стените на крепостите под прикритието на жив щит от местното население или отравяли изворите около градовете.

Към армията на завоевателите се присъединили избягали роби, колони и еретици, изповядващи арианството и донатизма. Наместникът на провинцията Бонифаций отстъпил с остатъците от верните си войски в Хипон Регий. През юни 430 г. Гейзерих обсадил крепостта. Бонифаций се отбранявал 14 месеца.

По-късно наместникът напуснал Хипон и отплавал за Италия. Гейзерих направил града своя столица. От Източната империя в Африка дошъл пълководецът Аспар, но не успял да победи вандалите. През 435 г. страните сключват мир. Вандалите получили част от северноафриканските земи като федерати (съюзници) на Рим.

Преселниците трябвало да доставят зърно и масло на центъра, както и да отбраняват границите от берберите. В продължение на няколко години Гейзерих изпълнявал условията на договора. През 439 г., докато римляните били притиснати от готите в Аквитания и от свевите в Испания, вандалите превзели Картаген и останалата част от Проконсулска Африка и Бизацена. По заповед на краля били построени нови кораби и вандалите започнали да нападат бреговете на Сицилия и Италия.

През 441 г. вандалите били отблъснати от Палермо, а година по-късно сключили нов договор с Рим. От този момент Гейзерих станал независим владетел на бившата Проконсулска Африка. Кралят заповядал летоброенето да започне от годината на превземането на Картаген. Синът му Хунерих прекарал няколко години в Рим като заложник, където се сгодил за Евдокия, дъщерята на Валентиниан.

Солид на Валентиниан III

ПОЛОЖЕНИЕТО В РИМ

През 454 г. император Валентиниан и неговият приближен Ираклий убили пълководеца Аеций. След убийството на влиятелния военачалник последвала разправа с неговите поддръжници. Враг на Аеций бил влиятелният сенатор Петроний Максим, който се надявал да заеме неговото място. Императорът обаче не повишава Петроний и сенаторът решил да действа.

Той подтикнал двама варвари, служили на Аеций, да отмъстят за своя господар. На 16 март 455 г. Валентиниан отишъл на Марсово поле. Владетелят на Запада слязъл от коня си, за да се упражнява в стрелба с лък. В този момент бил нападнат и убит от служителите на Аеций.

Максим убедил сената да го провъзгласи за император. Новият владетел се оженил за Евдоксия, вдовицата на Валентиниан. Дъщерята на императрицата, въпреки годежа си с Хунерих, била омъжена за Паладий, сина на Петроний Максим. Новият император покровителствал открито убийците на своя предшественик.

Лъв Велики и Гейзерих: средновековна миниатюра

ПАДАНЕТО НА РИМ: ГЕЙЗЕРИХ И ЛЪВ ВЕЛИКИ

Петроний Максим управлявал едва 70 дни. Някога писали, че насилствено омъжената за него Евдоксия изпратила тайно пратеници до Гейзерих. Това може да е измислица и кралят на вандалите да е решил да действа сам.

Гейзерих събрал флот и армия от вандали и маври и в края на май ескадрата му хвърлила котва близо до Рим. В града настъпила паника. Императорът не успял да организира отбраната и предпочел да избяга. В покрайнините на града се сблъскал с възмутена тълпа. Хвърлен камък ударил Максим в слепоочието и го убил. Римляните разкъсали тялото на императора на части и набили една от тях на кол.

Никой не успял да организира защитата. Лъв, епископът на Рим, който три години по-рано преговарял с Атила, се опитал да спаси града. По време на срещата не успял да убеди варварския крал да пощади града напълно, но Гейзерих дал гаранции, че в Рим няма да има убийства.

На 2 юни 455 г. вандалите влезли в Рим и грабили града в продължение на две седмици. Накрая, на 16 юни, напуснали Рим. Гейзерих отнесъл със себе си многобройни богатства и произведения на изкуството. Кралят заповядал да свалят медния покрив на храма на Юпитер, който бил позлатен. Завоевателите отмъкнали и пазената в града плячка, която император Тит заграбил някога от Ерусалим. Заедно с вандалите за Северна Африка заминали и заложници от сенаторски семейства, както и няколко хиляди занаятчии. Сред знатните заложници бил Гауденций, синът на Аеций.

Х. Лейтман, „Разграбването на Рим от вандалите“

Корабът, на който вандалите превозвали заграбените статуи, потънал на връщане, но останалите стигнали успешно до целта си. Сред заложниците се оказала вдовицата на двама императори Евдоксия с дъщерите си Плацидия и Евдокия. Императрицата и Плацидия успели да заминат скоро за Константинопол, но Евдокия станала съпруга на Хунерих. Едва след 16 години тя също се преместила в Източната империя. Хилдерих, синът на Евдокия и Хунерих наследил по-късно трона на Вандалското кралство. Много от обикновените пленници станали роби в Северная Африка.

Деограций, епископът на Картаген, наредил да се разпродаде църковната утвар, за да откупи колкото се може повече хора. По негово разпореждане освободените били настанени в две картагенски базилики. Деограций организирал и медицинска помощ за болните сред тях.

През 1794 г. епископ Анри Грегоар, по време на реч пред Националния конвент, нарекъл вандализъм разрушаването на паметниците на изкуството. Оттогава думата „вандализъм“ започнала да означава безсмислено унищожаване на културни и художествени ценности.