НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1998 г. / ФИЗИОЛОГИЯ ИЛИ МЕДИЦИНА / ЛУИС ИГНАРО

Луис Игнаро (Louis Ignarro)

31май 1941 г.

Физиология или медицина (заедно с Робърт Фърчгот и Ферид Мурад)

(За откриването на азотния оксид като сигнална молекула в сърдечно‑съдовата система)

Луис Игнаро е един от най-бележитите американски фармаколози на нашето време, чиито пионерски изследвания променят изцяло съвременните представи за функционирането на сърдечно-съдовата система. Неговата научна кариера достига своя връх през 1998 година, когато е удостоен с Нобелова награда за физиология или медицина. Престижното отличие му е присъдено за епохалното разкриване на ролята на азотния оксид (NO) като уникална сигнална молекула в човешкия организъм — откритие, което доказва, че газовете могат да изпълняват жизненоважни комуникационни функции между клетките.

Роден в Бруклин, Ню Йорк, в семейството на скромни италиански имигранти, Игнаро проявява изключителен интерес към химията още от десетгодишна възраст. Получава висшето си образование по фармакология в Колумбийския университет, а по-късно защитава докторска степен в Университета на Минесота. По-голямата част от изследователския си и академичен път извървява в Калифорния, по-конкретно в Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA), където като почетен професор вдъхновява поколения млади учени.

Преди фундаменталните открития на Игнаро и неговите колеги, азотният оксид е разглеждан предимно като токсичен атмосферен замърсител и опасен страничен продукт. Хипотезата, че подобно нестабилно съединение може да контролира ключови процеси в тялото, е посрещната първоначално с голям скептицизъм. Въпреки това, чрез серия от прецизни химични експерименти, завършени през 1986 година, Луис Игнаро доказва успешно, че мистериозният ендотелно произведен релаксиращ фактор (EDRF) е всъщност чист азотен оксид.

Механизмът на действие на тази молекула се оказва изключително елегантен и ефективен. Синтезиран в ендотела — вътрешния клетъчен слой на кръвоносните съдове — този газ преминава моментално в съседната гладка мускулатура. Там той активира специфични ензими, които предизвикват пълно отпускане на мускулните влакна. Този процес, известен в медицината като вазодилатация, води до разширяване на съдовете, оптимизиране на кръвния поток и последващо регулиране и понижаване на кръвното налягане.

Практическите приложения от откритието на професор Игнаро са колосални по своя мащаб. Те директно проправят пътя за разработването на революционни медикаменти, включително на световноизвестния силденафил (виагра), поради което ученият често е наричан негов съприносител или „баща“. Освен в сферата на сексуалното здраве, изследванията му помагат за създаването на по-ефективни терапии срещу артериална хипертония, ангина пекторис и остра сърдечна недостатъчност, спасявайки милиони човешки животи по целия свят.

Извън лабораторията Луис Игнаро е известен като пламенен застъпник за здравословния начин на живот и на активната спортна дейност. Като редовен маратонец и колоездач, той лично доказва своята теория, че физическите упражнения и балансираната диета стимулират естественото производство на азотен оксид в организма. Автор е на няколко научнопопулярни бестселъра, чрез които пренася сложната наука на разбираем език, помагайки на хората да предпазят сърцето си от хронични заболявания и да поддържат дълголетие.

Съставил: Gemini 3

Редактор: Павел Николов