БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е ТЕАТЪР

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 3

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ) / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ / ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО / ПЪРВАТА ДЕВИЦА КАВАЛЕРИСТ / ГРАФ НОГИ ЧЕТЕ ВЕСТНИК / НЕСКРОМНОТО ОБАЯНИЕ НА АРИСТОКРАЦИЯТА / ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО ИЛИ МОМИЧЕ С ХАРАКТЕР / ИЗЧЕЗВАНЕ ЗА ДВАМА / ОБРАЗЪТ НА ЕНЕРГИЧНИЯ ГЛУПАК В РУСКАТА ИСТОРИЯ / ЛЮБОВНИКЪТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА / ОТГОВОР НА ЕДИН ЧЕСТО ЗАДАВАН ВЪПРОС, ИЛИ ХУБАВО Е ДА СИ БЕЛЕТРИСТ / САТУРН ЕДВА СЕ ВИЖДА / ЯПОНСКИЯТ БОГ / НЕПРИЯТЕН ФАКТ / ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА НА ВЕСЕЛИЯ ЧОВЕК / АКО БЯХ ШÒГУН / МЕЧТА ЗА УКРАЙНА / КАК СЕ РАЖДА ИДЕЯТА / ПОЕТЪТ ЦАР

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е ТЕАТЪР

Неслучайно Д’Анунцио бил смятан за един из най-знаменитите драматурзи на епохата. В неговото царство всичко било зрелищно. Целият град се превърнал в постоянно действащ театър. Главната роля Поетът запазил, разбира се, за себе си. Всеки божи ден (или по-скоро всяка нощ, защото в нощната тишина гласът се чувал надалече) той произнасял пламенни речи от балкона на своя дворец. Поразително е как ораторът не омръзнал в продължение на дълги месеци на своята аудитория, но не омръзнал. Няма да бъде преувеличение, ако кажем, че жителите на Фиуме се пристрастили към красноречието на Д’Анунцио като към наркотик. Искало им се е още и още. Те се възхищавали и ридаели, смеели се с глас и размахвали юмруци. Нима не е това елизиумът, за който мечтаят поетите?

Възвишеността в изказа на диктатора била заразителна. Скоро целият Фиуме започнал да се изразява с неговия високопарен стил. Един анархист измежду гражданите на свободната република си спомня по-късно със смях как веднъж в обикновен разговор, вместо „четири месеца“, казал „сто и двадесет дни и сто и двадесет нощи“ – и едва тогава осъзнал до каква степен се е „анунцирал“.

Когато не поглъщали с очи и уши своя любим герой, фиуманците сами ставали актьори. Денем марширували с флагове и цветя, нощем – с факли. Пускали фойерверки, пеели в хор, танцували. Специално пристигналият Тосканини организирал за гражданите грандиозен концерт. Маринети и други футуристи четели стиховете си по площадите (но Д’Анунцио отпратил скоро тази публика обратно – за какво са му на Поета конкуренти?).

Пари имало много. Д’Анунцио решавал финансовите проблеми съвсем просто: неговите кораби нападали товарните параходи, които били връщани след това срещу откуп. Всеки друг морски разбойник щял да бъде обвинен в пиратство, но в случая ставало въпрос за поет, голямо дете, какво да го правиш? Само за товарния кораб „Коне“, превозващ автомобили и скъпи стоки, дучето получил 12 милиона.

Поетът диктатор произнася реч

Да, да – именно Д’Анунцио се окичил първи с титлата „дуче“, а по-късно Мусолини просто я откраднал. Тъй като креативността на фашистите я нямало никаква, Мусолини като цяло заимствал доста неща от нашия поет: „вторият дуче“ изплагиатствал както прочутите факелни шествия, така и своя поход към Рим.

Още една дума, която днес ни е позната в съвсем друг смисъл, е Холокост. Д’Анунцио наричал своето княжество „Градът на Холокоста“, но не в освиенцимския, а в декадентския смисъл. Един вид, от Фиуме към прогнилия Запад ще лумне всепречистващ, апокалиптичен огън.

Издаването на пощенска марка е важно нещо

Адриатическият спектакъл от 1919–1920 г. бил всъщност забавна репетиция за бъдещи съвсем не забавни събития.

Ах, колко добре му било на Поета да управлява в своята празнична държава, от която било прогонено сивото ежедневие! Във всеки дом – доброволно, а не по принуда – на почетно място изпъквал портретът или бюстът на Великия човек. Мъжете си бръснели главите до голо, започнала масова мода на плешивостта.

Поетът раздавал правосъдие не по закони, каквито не съществували, а по своя „инстинкт за справедливост“. Бил милосърден и снизходителен. Смъртни присъди във Фиуме не се издавали, за най-тежко наказание се смятало изгонването извън пределите на републиката.

Изгнаниците напускали рая със стенания и плач, но пък пристигали все нови и нови граждани, предимно млади хора. Слухът за приказното княжество се разнесъл надлъж и нашир.

Там непрекъснато се пиело и хапвало, кокаинът се продавал свободно и царяла нечувана свобода на нравите – един непрекъснат петнадесетмесечен разгул. Нощем във водата се поклащали лодки с разноцветни фенерчета, тротоарите ухаели на одеколон. И всички били облечени красиво, с романтични, веещи се плащове, белоснежни шалове и задължителен римски кинжал на пояса. Серенади, дуели, смях и песни.

Ефективна политтехнология: не наказваш никого, награждаваш всички

Когато четеш за живота в град Фиуме по времето на диктатора Д’Анунцио, започваш да си мислиш сантиментално: защо пък да не оставят поетите да управляват земята? Те са несериозни хора, разбира се, но нали все пак не са по-лоши от умниците, които строят концлагери и разпалват войни?

Уви, ваканцията не можела да продължи вечно. На непоетичното италианско правителство му омръзнал този бардак и един ден доплувал голям дредноут, който изстреля истински снаряд по двореца на поета. Д’Анунцио се обидил и си заминал. Потеглил рано сутринта на път, а град Фиуме се завърнал към своя скучен провинциален живот.

(Следва)