МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „ДАМСКА МЪКА“

ПРЕВОД: Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“ / „ДИКТОФОН“ / „ЧЕТИРИ ДЕНА“

1926 г. – „ИМЕН ДЕН“ / „ТАТКО“ / „ДЪРВА“ / „КРАДЦИ“ / „ПЪТНИК“ / „СЪПРУГ“ / „РАБОТЕН КОСТЮМ“ / СПИРАЧКА „ВЕСТИНГАУЗ“ / “МЕДИК“ / “ПЕЧАЛЕН СЛУЧАЙ“ / “КИНОДРАМА“ / “РЕЖИМ НА ИКОНОМИИ“ / “БЪЧВА“ / “ВЕЛИКДЕНСКА СЛУЧКА“ / “СИЛНО СРЕДСТВО“ / “БЯС“

1927 г. – „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

„ДАМСКА МЪКА“

Точно преди празниците се отбих в млекарницата — да си купя четвърт масло, че да отговея.

Гледам, в магазина гъмжи от народ. Направо не можеш да се провреш.

Наредих се на опашката. Чакам търпеливо. Наоколо жени домакини шумят и се опитват да минат без ред. Постоянно се налага да ги дърпам.

И изведнъж в магазина влиза с бърза крачка една дамичка. Още не съвсем стара, с малка черна шапка. На шапката се вее креп. Изобщо, личи си, че е в траур.

И се провира дамичката към тезгяха. И говори нещо на продавача. От шума не се чува.

Продавачът казва: — Ами не зная, гражданко. С една дума, ако другите позволят, аз съм последната дупка на кавала.

— Какво има? — питат на опашката. — За какво става дума? — Ами ето — казва продавачът, — у тях има, значи, семеен случай. Съпругът им се застрелял... Та молят да им отпусна един фунт сметана и двадесет яйца без опашка. [1]

— Разбира се, отпуснете. Задължително отпуснете. Какво толкова! — заговориха всички наведнъж. — Нека мине без опашка.

И всички взеха да оглеждат с любопитство въпросната гражданка.

Тя пооправи крепа на шапката си и въздъхна.

— Ето каква скръб! — рече продавачът, докато теглеше сметаната. — И как така, мадам, извинете за въпроса? — Меланхолик ми беше той — каза гражданката.

— И отдавна ли, позволете да попитам?

— Ами ето, миналата седмица станаха четиридесет дни.

— Вижте само какви нещастия стават! — рече отново продавачът. — И позволете да попитам, с револвер ли те такова, значи, или с нещо друго? — С револвер — каза гражданката. — И най-важното е, че всичко стана пред очите ми. Седя си в съседната стая. Искам, не помня вече какво точно да направя, и изобщо нищичко не подозирам, когато изведнъж се чува ужасен звук. Изстрел, с една дума. Тичам натам — дим, в ушите ми звънти... И всичко това пред очите ми.

— Да-а — каза някой от опашката, — случва се...

— Може и да се случва — отвърна гражданката с известна обида в гласа, — но чак пък така, пред очите, това, знаете ли, наистина...

Продавачът загъна сметаната и яйцата в един пакет и ги подаде на гражданката с особена любезност.

Дамата кимна тъжно с глава и тръгна към изхода.

— Е, хубаво де — обади се някакъв субект от опашката. — Съпругът им се застрелял. Ама защо е това бързане и тия яйца без опашка? Не е правилно!

Дамата изгледа презрително субекта и излезе.

1926 г.

БЕЛЕЖКИ

1. Героят, опитвайки се да говори „културно“, прилага уважителната форма „Вие“ навсякъде. – Бел. ред.