БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / КАК СЕ РАЖДА ИДЕЯТА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 3

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ) / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ / ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО / ПЪРВАТА ДЕВИЦА КАВАЛЕРИСТ / ГРАФ НОГИ ЧЕТЕ ВЕСТНИК / НЕСКРОМНОТО ОБАЯНИЕ НА АРИСТОКРАЦИЯТА / ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО ИЛИ МОМИЧЕ С ХАРАКТЕР / ИЗЧЕЗВАНЕ ЗА ДВАМА / ОБРАЗЪТ НА ЕНЕРГИЧНИЯ ГЛУПАК В РУСКАТА ИСТОРИЯ / ЛЮБОВНИКЪТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА / ОТГОВОР НА ЕДИН ЧЕСТО ЗАДАВАН ВЪПРОС, ИЛИ ХУБАВО Е ДА СИ БЕЛЕТРИСТ / САТУРН ЕДВА СЕ ВИЖДА / ЯПОНСКИЯТ БОГ / НЕПРИЯТЕН ФАКТ / ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА НА ВЕСЕЛИЯ ЧОВЕК / АКО БЯХ ШÒГУН / МЕЧТА ЗА УКРАЙНА

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

КАК СЕ РАЖДА ИДЕЯТА

Нямам предвид ИДЕЯТА с главни букви, а нещо съвсем тясно и конкретно: идеята за роман, идеята за герой. В основата на всяко произведение стои винаги някаква прашинка, която вятърът е навял в окото на автора. Авторът мига, окото го сърби и сълзи. Потича сълза, капе върху хартията, превръща се в мастило… Добре, по дяволите метафорите. Разбрахте какво имам предвид.

Не съм сигурен, че мога да си спомня за всяка своя книга от каква прашинка е израснала. Много често логическо-асоциативната връзка се оказва толкова дълга и заплетена, че е трудно да бъде възстановена със задна дата.

Ето една загадка куест за тези, които са чели моите книги. Първо ще разкажа една история, а вие сами ще се досетите в какво се е трансформирала. Ако, разбира се, сте чели... няма-да-ви-подсказвам-какво.

На 13 години, като студент

В средата на осемнадесети век в Англия се ражда едно необикновено дете. То още не пристъпвало уверено на крачетата си, а вече четяло томове по английска история в кабинета на баща си. На три години започнало да учи латински. На дванадесет постъпило в Оксфорд, а на петнадесет го завършило.

Вундеркиндът се казвал Джеръми Бентъм.

Както много деца с феноменални способности, Джеръми очевидно бил аутист. През целия си живот се отличавал със странно поведение, не умеел да поддържа емоционален баланс в отношенията си с околните, не създал семейство и изглежда нямал връзки с жени. Единственият близък човек на странния гений бил брат му Самюъл, който живял дълги години в Русия и бил фаворит на княз Потьомкин (което ми даде още една насока за книгата).

Бентъм се отдавал на всяко дело с маниакална обсебеност. Затова успял да постигне много. Оставил многотомно наследство, включващо трудове по философия, юриспруденция и социология; борел се за правата на жените и за декриминализирането на хомосексуализма, а също така дълго (и напразно) воювал с навика на съотечествениците си да ругаят.

Последното забележително дело на този изключителен човек било създаването на учебно заведение, което днес се нарича Лондонски университетски колеж. Там почитат свято паметта на основателя и също толкова свято изпълняват последната му воля. А тя, право да си кажем, била странна.

Бентъм в разцвета на своите сили: за всичко добро срещу всичко лошо

Бентъм завещал трупът му да бъде препариран по време на публична анатомична лекция за полза на науката. Главата му да бъде отрязана и балсамирана. Да се прикрепи обратно към скелета. Да се направи манекен. И да се изложи в дървен шкаф зад стъкло. Този зловещ артефакт, наречен „Автоиконата на Джеръми Бентъм“, може да бъде видян и до днес в основната сграда на колежа.

Главата обаче не е вече истинската. По онова време не владеели добре балсамирането, затова първо изпаднали стъклените очи (които Бентъм поръчал да изработят още докато бил жив), а веднъж и цялата глава се озовала в скута на манекена, защото изгнила и паднала. Наложило се да я заменят с восъчна.

Два пъти в историята на колежа, по време на юбилейни тържества, шкафът бил донасян в залата за заседания на Университетския съвет, като в протокола записвали, че мистър Бентъм „присъствал, но не гласувал“.

Кажете, о, мои читатели (моля за извинение тези, които не са ме чели), в кой персонаж се е трансформирал при мене вечно живият Джеръми Бентъм?

И още един въпрос, не съвсем по темата – по асоциация.

Как се отнасяте към излагането на показ на непогребани останки, били те мощи на светци, мумии на фараони или трупове на вождове?

Бентъм в наши дни. На любимия си стол, с любимия си сюртук

Аз например не бих искал изобщо да закопаят Ленин в гроба. Жалко ще бъде – все пак е исторически артефакт. Но, разбира се, бих преместил мавзолея от Червения площад.

Да можеше да се създаде един такъв Дисниленд на съветската епоха – с паметници, тематични павилиони, музеи. От високоговорителите да звучат песни от типа на „Един сокол - Ленин, друг сокол - Сталин“ или нещо за Партията. В киносалона да въртят нон стоп най-добрите речи на Брежнев: „Сиски-масиски“ (анекдотичен израз с нецензурен характер, пародиращ неразбираемото фъфлене на Брежнев, когато произнася израза „систематически и фактически“ – бел. ред.), „Широко крачи Азербайджан“. И като център на цялото това великолепие – мавзолеят на Владимир Илич Ленин.

Нека водят там учениците на исторически екскурзии, а който от гражданите тъгува по загиналата комунистическа империя – заповядайте, потъгувайте.

(Следва)