Амартя Кумар Сен (अमर्त्य कुमार सेन)
3 ноември 1933 г.
Икономика
(За приноса му към икономиката на благосъстоянието)
Амартя Сен е индийски икономист и философ, роден в Сантиникетан, Индия. Той е един от най-влиятелните мислители на нашето време, често наричан „съвестта на икономическата наука“ заради своя хуманистичен подход и пренасочването на фокуса на икономиката от чистите цифри към човешкото благосъстояние. През 1998 г. получава Нобеловата награда за икономика за своя принос към икономиката на благосъстоянието (welfare economics) и изследванията на социалния избор.
Работата на Амартя Сен съчетава строгостта на икономическия анализ с дълбочината на моралната философия. Неговите изследвания променят из основи начина, по който международните организации оценяват развитието и бедността по света.
Един от основните му приноси е Теорията на способностите (Capability Approach), разработена съвместно с философа Марта Нусбаум. Амартя Сен твърди, че развитието на едно общество не трябва да се измерва само чрез БВП или доходите на глава от населението. Вместо това трябва да се изследват реалните способности на хората – свободата и възможностите им да водят живота, който ценят, включително достъп до здравеопазване, образование, политически свободи и лична сигурност.
В емпиричния си труд „Бедност и глад“ (Poverty and Famines, 1981) Амартя Сен прави революционно разкритие за нищетата. Изследвайки големия глад в Бенгалия през 1943 г., той доказва, че гладът рядко се дължи на липса на храна в абсолютен мащаб. Проблемът обикновено е в дистрибуцията и липсата на права (entitlements) – поради икономически сривове, безработица или спекула, бедните просто губят възможността да си купят храна, докато складовете остават пълни.
С това е свързана и друга негова известна теза: демокрацията функционира като противоотрова срещу глада. Според наблюденията на Амартя Сен, в историята на света никога не е имало сериозен глад във функционираща демокрация с независима преса. Свободните медии и политическата опозиция принуждават правителствата да предприемат незабавни мерки при първите признаци на криза, за да спечелят доверието на избирателите.
През 90-те години на XX век Амартя Сен, заедно с пакистанския икономист Махбуб ул Хак, създава Индекса на човешкото развитие за Програмата на ООН за развитие (UNDP). И до днес този индекс измерва напредъка на страните чрез съчетаването на три основни компонента: продължителност на живота, образование и доходи, вместо единствено чрез икономически показатели.
Академичната кариера на Амартя Сен е впечатляваща. Завършва Президентския колеж в Калкута, а след това защитава докторат в Тринити Колеж, Кеймбридж. Бил е професор в Лондонското училище по икономика (LSE), Оксфорд, Делхийския университет и дълги години преподава икономика и философия в Харвардския университет. През 1998 г. става първият азиатец, оглавил колеж в Кеймбридж като Мастър на Тринити Колеж.
Сред най-важните му книги, преведени на десетки езици, изпъкват „Collective Choice and Social Welfare“ (1970) – фундаментален труд по математическа икономика, „Развитието като свобода“ (Development as Freedom, 1999) – където обяснява, че свободата е едновременно крайна цел и основно средство за развитие, и „Идеята за справедливост“ (The Idea of Justice, 2009) – в която търси практически начини за намаляване на несправедливостта в реалния свят. Негова остава крилатата мисъл, че икономиката не се занимава просто със стоки и пари, а с живота на хората.
Съставил: Gemini 3
Редактор: Павел Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.