БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ

Превод: Gemini 3

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН / ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ИЗТОЧНИЦИ НА ЧЕТВЪРТОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ЙОАН ИЗМЕСТВА АКЦЕНТИТЕ / ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ: ЕВАНГЕЛИЕ С ИЗРЕЧЕНИЯ / ЕВАНГЕЛИЯ ЗА ДЕТСТВОТО / СТРАСТИ ХРИСТОВИ / ГНОСТИЧНИ ЕВАНГЕЛИЯ / ИСТОРИЧЕСКИЯТ ИСУС / ИСУС – ПРОРОК НА АПОКАЛИПСИСА

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ - ВАЖНА ФИГУРА В ИСТОРИЯТА НА РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО / ПРОБЛЕМ НА КНИГАТА „ДЕЯНИЯ“ / КРАТКА БИОГРАФИЯ НА ПАВЕЛ / КАКВО ПОТВЪРДИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / КАКВО ПРОМЕНИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ИСУС / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЗАКОНА / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЮДЕИТЕ И ЕЗИЧНИЦИТЕ / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЮДЕИТЕ И ЕЗИЧНИЦИТЕ / МИСИОНЕРСКАТА ДЕЙНОСТ НА ПАВЕЛ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ

ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ

След основаването на църквата в Солун, Павел и неговите съратници отишли по всяка вероятност в Коринт. Той бил голям, процъфтяващ град на юг от Солун, столица на римската провинция Ахая, важен търговски център и кръстовище на различни пътища. В древността имал репутацията на град, предлагащ множество услуги на заможни хора. Един гръцки комедиограф дори измислил глагола „коринтствам“, което означавало „впускам се в случайни сексуални връзки“. В наши дни мнозина са чували за този град само от посланията на Павел, които по никакъв начин не подобрили съмнителната репутация на Коринт.

Павел явно прекарал доста време в Коринт. Книгата „Деяния“ твърди, че останал там година и половина. Това означава, че със сигурност е отворил в града занаятчийска работилница за обработка на кожи (Деян. 18:1–11). Неговите последователи там били почти изцяло покръстени езичници. След като църквата в града укрепнала достатъчно, Павел заминал за други области и в крайна сметка стигнал до Ефес в Мала Азия. Там той получил вести за коринтската църква от два източника: от „домашните на Хлоя“ (1 Кор. 1:11) и от писмо, написано до него от други членове на църквата (1 Кор. 7:1). „Хората на Хлоя“ били вероятно роби на богата жена, член на общината, и пътували до Ефес по работа на своята господарка. Така или иначе, вестите, получени от Павел и от двата източника, не били добри: в църквата имало множество неуредици.

Първото послание до коринтяните разрешава проблемите на църквата един след друг, в реда, по който Павел чул за тях. Не е трудно да се реконструират тези проблеми без конкретика, като имаме предвид неговите отговори. Като начало, в коринтската църква имало сериозно разделение на различни фракции, всяка от които изповядвала възгледи, подкрепяни от авторитета на един от вождовете на християнството: Павел, Аполос (харизматичен християнин, дошъл в Коринт след Павел), Кифа и дори самия Исус. Предводителите на тези групи провъзгласявали, че тяхното красноречие и сили (възможност да вършат чудеса?) свидетелстват за истинно тълкуване на вярата.

Това било особено прискърбно за Павел, който говори за този проблем цели четири глави (1–4). Той не твърди, че неговата фракция е права, а че всички фракции се заблуждават. Евангелието не се утвърждава с красноречие или мъдрост, или сила. Напротив, то се основава на едно безумно схващане: спасението е дошло от разпънат човек. Павел се смята за немощен и глупав. Заблуждават се тези, които мислят, че християнството говори за велика мъдрост и свръхчовешки сили, затова църквата трябва да бъде единна и да избягва всякакви разделения.

Павел е принуден да се бори и с неморалното поведение в църквата. Някои от християните очевидно посещават блудници и се хвалят с това (6). Един човек встъпил в отношения със своята мащеха (5). Павел не обяснява от какво е продиктувано такова поведение, но загатва, че някои членове на коринтската община са възприели твърде буквално вестта за своето спасение. Тези хора вероятно мислели, че спасението, донесено от Христос, означава тяхното освобождение от телата. Само душата има значение. Само душата ще се спаси, а тялото ще загине. Затова им се струвало, че за Бога тялото не означава нищо, иначе казано - с тялото могат да си правят каквото си поискат. Така половата невъздържаност им се струвала без значение за Бога.

Павел е възмутен от подобни възгледи и настоява общината да продължи да спазва моралните заповеди. Човекът, живеещ с мащехата си, трябва да бъде изхвърлен от общността на верните, а хората, посещаващи блудници, трябва да осъзнаят какво правят. Съвкуплявайки се с жена, мъжът става с нея „една плът“. Но тъй като християните са едно тяло Христово, те са една плът с Христос. Това означава, че хората, посещаващи блудници, правят Христос и блудниците „една плът“. И това е ужасно. Те трябва незабавно да престанат да вършат това.

Други проблеми засягат живота на цялата община. Някои членове се съдят по различни поводи (какви – Павел не посочва) в гражданския съд (6). Други ядат идоложертвено месо (6–8). Тези хора твърдят, че идолите са без значение, защото има само един истинен Бог, поради което яденето на идоложертвено месо не ги заплашва с нищо (вероятно това месо било значително по-евтино, като вече използвано). Но тези хора смущават другите, които смятат подобно поведение за служене на идолите.

Друг голям проблем е богослужението, което се превръщало в истински хаос (12–14). От посланието научаваме много за богослуженията по времето на Павел. Той смятал, че щом някой се е покръстил, щом е повярвал, щом са го кръстили и е приел Светия Дух, Духът му дава „дар“, за да помогне по един или друг начин на общността на верните. Някои имат дар да бъдат учители, други – да изцеляват, трети – да пророкуват, някои говорят на ангелски езици, докато други тълкуват тези езици. Всеки има свой дар и всички тези дарове трябва да помагат на общината в нейния живот. Но коринтяните започнали да ценят едни дарове повече от други, особено най-зрелищните, като дара на езиците. Поради което по време на богослуженията започнало духовно съревнование: един човек се опитва да покаже, че е по-духовен от друг, говорейки по-силно на различни езици.

Павел е разгневен от това поведение на общината и настоява, че даровете са дадени не за самохвалство, а за да укрепят тялото Христово. Те трябва да се ползват с любов към другите, без да се възвеличава собственото аз (пак там, 13).

Накрая Павел говори за най-сериозния проблем, който вече споменахме. Някои от коринтяните смятат, че ще се спаси само духът, но не и тялото. Те мислят, че като са станали християни и принадлежат на Христос, заедно с Христос са победили властта на греха и смъртта. А това означава, че са започнали да пребивават във възкресението, да се наслаждават на всички плодове на спасението.

Павел, твърд поддръжник на апокалипсиса, смятал подобни възгледи за напълно погрешни. Той говори за това в цялата глава 15 – последната съдържателна глава на посланието. Християните не са достигнали още възкресението. Христос е възкръснал телесно. Това означава, че християните също ще възкръснат телесно. И това очевидно не се е случило още (погледнете само вашето тяло!), но ще стане скоро. Това ще се случи, когато Исус слезе от небесата и телата на всички вярващи в Него се променят, ставайки безсмъртни и невредими. Едва тогава християните ще вкусят от всички плодове на спасението, но не и преди това. Това знание трябва да разреши проблемите на коринтяните. За тях ще стане ясно, че тялото и начинът, по който се използва, са значими за Бога; затова е необходимо да се държат етично. Знанието ще покаже на коринтяните, че за тялото Христово – общността на верните – трябва да се грижат заедно, очаквайки деня, когато всички, подобно на Исус, ще възкръснат за вечен живот.

ОТСТЪПЛЕНИЕ Възможни варианти за живот след смъртта Някои смятат, че Павел и неговите опоненти в Коринт се разминали в разбирането си за възкресението, защото имали различни представи за съществуването на човека приживе и след смъртта. Вероятно ще бъде полезно да поразмислим върху различните варианти за състоянието след смъртта, които можем да си представим. Унищожение Един вариант е човекът, умирайки, да престане да съществува. Това изглеждало общоизвестно в гръцко-римския свят, за което свидетелстват множество епитафии, оплакващи краткостта на живота, преминаващ в небитие. Най-честите латински надгробни надписи станали абревиатури (като съвременното RIP – „Requiescat in pace“, „Да почива в мир“). Такъв е например надписът N. F. N. S. N. C. – „Non fui, non sum, non curo“, „Не бях, не съм, няма да бъда“. Съществуване извън тялото Друга възможност е животът след смъртта да продължава извън тялото. В някои течения на гръцката мисъл (преди всичко у последователите на Платон) се смятало, че тялото е наказание за човека, защото носи болка, ограниченост и смърт на живеещата в него душа. Тези мислители не смятали душата за „нематериална“. Тя била за тях по-съвършена субстанция от нищожната черупка, наречена тяло. Разпространена гръцка фраза изразява убедеността в това, че грубият материал на нашето тяло е само тъмница за по-чистата душа. „Soma sema“ – гласяла тя: „Тялото е затвор“. За хората, мислещи така, посмъртното съществуване предполагало освобождаване на душата от нейната телесна гробница. Телесно възкресение Третият вариант предполага, че тялото не е зло по своята природа, а само е попаднало под властта на злото и смъртта. Много юдеи смятали, че тялото на човека е създадено от Бога, като всички други неща, и затова първоначално е нещо добро. И това, което Бог създал, Бог ще възсъздаде. Затова тялото няма да загине изцяло, а ще премине във вечен живот. Но как ще се случи това, ако телата очевидно се разлагат и изчезват? Смятало се, че Бог ще направи физическото тяло духовно, така че да не изпитва зло и смърт. В своята слава то ще престане да чувство немощ и да умира. Като юдей, привърженик на апокалипсиса, Павел се придържал към третия възглед за човешкия живот. Неговите опоненти в Коринт, както и много християни след тях чак до наши дни, са склонни изглежда да поддържат втората гледна точка.

(Следва)