Гръбнаци и тикви

"Пречупихме гръбнака на организираната престъпност" – осведоми ни Цецо в началото на февруари тази година.

"България е оазис на организираната престъпност" – осведоми ни същият този Цецо в началото на ноември същата тази година.

И въпросът, струва ми се, не е в Цецо, защото днешните управляващи (като вчерашните, по-вчерашните и по-по-…, връщайте лентата произволно назад, няма проблем!) никога не грешат.

Въпросът е в гръбнака на престъпността.

Даже и претрошен – нищо му няма.

С една дума – гръбнак и половина!

Не като моя, който макар че е цял-целеничък, нито оазиси ми вещае, нито нищо.

Вместо това - севлиевци ме викат за техния празник на тиквите, който щял да продължи цяла една седмица.

Благодаря, ама не сте оригинални!

В България вече цели три години е празник на тиквите...

1 ноември

Днес е Денят на Будителите.

Поклон пред делото им!

И – самият аз учител - бързам да добавя, че намирам тезата „днешни будители са българските учители“ за абсолютно фанфаронска.

Спорил съм с мнозина по този въпрос, безрезултатно.

В края на краищата, който има наглостта да се набутва до Ботьов, Левски и Софроний – да го прави.

Аз не искам, прекалено съм малък, както сочи даже и името ми.

Не омаловажавам, не подценявам труда на учителите, но всяка жаба трябва да си знае гьола.

А в ихтиманското читалище ще има празничен концерт.

И там няма да отида.

Не ми се слуша местните управници-еднодневки да поздравяват учителите, говорейки им за просвета и култура.

Все едно аз да поздравявам космонавти, говорейки им за овладяването на Космоса.

Няма да мързелувам през този ден, не.

Планирал съм да свърша някои неща.

И всичките - все свързани с работата ми в училище…

Сей, земеделецо…

Лошо е да се спи на течение.

Не само се настива.

Оглупява се също.

Във всеки случай тези от земеделското звено на Куневата партия със сигурност са спали на течение.

И не са настинали.

Оглупели са.

Защото вижте какви ги приказват: „Оземляване на млади семейства до 39-годишна възраст… като решение за възраждане на българското земеделие“...

---------------------------------------

Ето ги, потеглят от градовете към селата младите семейства (защото в повечето села такива вече или няма, или почти няма), жадни да запретнат ръкави и да хвърлят в благодатната почва добрите семена - като в евангелската притча или поне като в онази стара песен по текст на Дядо Вазов:

„Морен орач из нивата сееше,

сееше в ровки бразди,

руен се пот от челото му лееше

и по космати гърди.

Гледах как фърляше весело семето –

чисти и здрави зърна.

Сей, земеделецо, днес му е времето,

фърляй добри семена“.

Ех, идилия!

А пък като потекат и онези ми ти млади българи от чужбина обратно в родината по Бойковите магистрали, както самият Бойко предрече, че като се юрнат и те към селските краища!..

--------------------------------------------

Когато се събудиш, разбира се: чаршафът около врата, краката ти ледени, а по гърба – кал.

В главата ти пък вятър и мъгла, най-много няколко празни мисли на един празен човек (да ме прости Джером, че го окрадох).

Не, никак не е добре да се спи на течение…

Бръмбари и кучета

Не помня вече дали съм го разказвал това за колорадските бръмбари, ама и да съм, сега пак ми е паднало случай.

Някога, когато бях много малък, на село се развъдиха в изобилие колорадски бръмбари.

И хората започнаха да разправят, че американците ги били пуснали със самолети.

Откъде са дошли тези „достоверни“ сведения, чак по-късно можах да се досетя.

В онова време на безпогрешна власт някой все трябваше да бъде виновен за неуредиците, а какъв по-голям виновник тогава от коварния американец.

Днес пък, като викат някои хора, че се връщаме с бодри стъпки назад към онова време, да знаете, че не са чак толкова неправи.

Ето какво рекла Фандъкова по въпроса с бездомните първи приятели на човека: в центъра на София „се стоварват масово кучета“.

Само дето не е споменала американците.

Иначе начертаният конспиративен сценарий е като някогашният.

Властта не е виновна, има някой, който ѝ мъти водата.

То на калпав х… оп, извиняваме се - на калпава ракета космосът ѝ пречи, ама чули ли сте и видели ли сте калпава ракета да си посипе главата с пепел…

Отново с Мариза Саниа

Вчера беше „Casa Bianca“.

Днес - една друга популярна някога и неувяхваща песен на "газелата от Калияри".

Заглавието изглежда малко дълго: „E se qualcuno si innamorerà di me“ („Ако някой се влюби в мене“).

Всъщност това са първите два стиха от текста, иначе можете да срещнете песента и с друго заглавие - "La Plage" или "La Playa" („Плажът“), но отнесено към изпълнението на Мариза Саниа, това заглавие не е коректно - "Плажът" е интерпретация (френска и испанска) на Мари Лафоре (виж най-отдолу!).

Сега обаче да оставим заглавието и да видим изпълнението; а след него - превод.

E se qualcuno si innamorerà di me, la mia chitarra suonerà per voi. Ma se nessuno mi vorrà, la mia chitarra nel silenzio piangerà. E se qualcuno si innamorerà di me, il mio sorriso tornerà tra voi. Ma se nessuno mi vorrà, la mia tristezza senza fine tornerà. Amore ascoltami, ti ascolterò. Amore aiutami, ti aiuterò. Chi cerca un angelo lo troverà. Io cerco un attimo d'eternità. E se qualcuno si innamorerà di me, la mia chitarra suonerà per voi. Ma se nessuno mi vorrà, la mia chitarra nel silenzio piangerà. La mia chitarra nel silenzio piangerà.

Ако някой се влюби в мене, моята китара ще пее за вас. Но ако никой не ме обикне, моята китара ще плаче в тишината. Ако някой се влюби в мене, моята усмивка ще се върне сред вас. Но ако никой не ме обикне, моята тъга безкрайна ще се върне. Любими, чуй ме и аз ще те чуя. Любими, помогни ми и аз ще ти помогна. Който търси ангел, ще го намери. Аз търся миг от вечността. Ако някой се влюби в мене, моята китара ще пее за вас. Но ако никой не ме обикне, моята китара ще плаче в тишината. Моята китара ще плаче в тишината.

Ето я френската интерпретация на Мари Лафоре.

И испанската.

„Casa Bianca“

Тази песен я чух за първи преди доста много години със следния текст в началото:

„Малка къща в двор зелен

беше моят бащин дом…“

Някога имаше нещо като мания да се пеят чужди песни с български текст: дали от безсилие на нашите композитори да напишат нещо по-свястно, дали за да се противопоставим на идеологическата диверсия на Запада – не зная, пък и не ме интересува вече.

Българските текстове на такива песни, и друг път май съм го казвал, стоят по правило далече от същността на оригинала и са задължително по-анемични.

Не се иска голям талант, за да олигавиш „Gigi L'amoroso“, превръщайки песента в „Хубавата Джиджи“.

И сред тази върволица от песни като че ли само „В безкрайността“ на Бисер Киров следва оригинала на Джони Дорели, но го казвам по памет – не съм правил нарочно сравнение.

Може би друг път ще има нещо и за „L`immensita“, а сега – „Casa Bianca“ („Бяла къща“), като този път преводът е малко по-свободен в полза на ритмиката.

C'e' una casa bianca che, che mai più io scorderò; mi rimane dentro il cuore con la mia gioventù. Era tanto tempo fa, ero bimba e di dolore io piangevo nel mio cuore: non volevo entrare là. Tutti i bimbi come me hanno qualche cosa che di terror li fa tremare e non sanno che cos'è. Quella casa bianca che non vorrebbero lasciare e' la loro gioventù che mai più ritornerà. Tutti i bimbi come me hanno qualche cosa che di terror li fa tremare e non sanno che cos'è. E' la bianca casa che, che mai più io scorderò, mi rimane dentro il cuore con la mia gioventù. E mai più ritornerà. Ritornerà.

Има една бяла къща, няма никога да я забравя, тя в сърцето ми е вечно - също като младостта. Мина време оттогава, малка бях и страдах много, сълзи ронеше сърцето: аз не исках да съм там. Всички като мен деца имат нещо, от което ужасът ги разтреперва и не знаят от какво. Тази малка бяла къща аз не искам да напусна, тя е всъщност младостта ми и не ще се върне веч. Всички като мен деца имат нещо, от което ужасът ги разтреперва и не знаят от какво. Това е бялата ми къща, няма никога да я забравя, тя в сърцето ми е вечно - също като младостта. И не ще се върне веч. И не ще се върне.

Порнокрация

Автор: Борис Акунин

Превод от руски: Павел Николов

Ужасно ми хареса тази дума. Тя означава: „Управление на курвите“. Натъкнах се на този чудесен термин, който по-рано за свой срам не знаех, когато проучвах историята на Х век (необходимо ми е за проекта, най който работя сега).

Pornocrazia-та е период от историята на християнската църква, когато Светият престол затънал в неописуема корупция и отвратителен разврат. Авторитетът на духовната и светската власт в Рим бил стъпкан в калта, престижът на религията паднал толкова ниско, че изглеждало, че никога няма да се възроди.

По това време Вечният град се управлявало от патрицианското семейство на Теофилактите, назначаващо папите по свой каприз. Дванадесет понтифици, един от друг по-гнусни, се сменили, преди да завърши тази вакханалия. В продължение на шестдесет години четири поколения от Семейството търгували открито с църковни длъжности, отдавали се на всевъзможни пороци и извращения, убивали неугодните – и правели всичко това, без да се притесняват от никого и от нищо. Край папския престол и по-рано се вършели не малко злодейства, но никога дотогава властта не се държала с такова поразително безсрамие.

Главна звезда на епохата била красавицата Марозия: любовница на Сергий III и Лъв VI, убийца на Йоан Х, майка на Йоан ХI и баба на Йоан ХII.

Папи много, тя една.

Тази дама, която наградила себе си с небивалите преди титли на партриция и сенатриса, била детронирана и затворена в тъмница от собствения си син.

В края на краищата порнократическият режим достигнал поради безконтролността си до окончателен маразъм и се погребал сам. Внукът на Марозия бил провъзгласен за папа на осемнадесет (според някои източници дори на шестнадесет) години под името Йоан ХII. Милият юноша превърнал папския дворец в съвсем истински бордей, където постоянно живеели стотици блудници. Към този харем принадлежали и собствените сестри на негово светейшество.

Даже епископският сан можело да бъде подарен – веднъж направили княз на църквата едно десетгодишно момче. Папата не обичал да се моли, пъчел се с богохулствата си, а нравът му бил обидчив. Накарал например да ослепят духовника му. Вицеканцлера, кардинал по звание, заповядал да кастрират, а след това да го убият.

Йоан XII починал на двадесет и седем години, по време на прелюбодейски упражнения – според преданието го довършил мъж рогоносец.

Много трябва да си се износил, за да изглеждаш така на 27 години.

Този впечатляващ акорд сложил край на Порнокрациата. Римската църква започнала да зализва раните си и тихичко да възстановява загубената си репутация. За което били необходими дълги години.

Ако някой си е помислил, че правя дебели намеци за безсрамието на руския властващ елит, не е прав. Да исках – щях да го направя в прав текст.

Просто терминът наистина ми хареса.