неделя, октомври 28, 2012

„Casa Bianca“

Тази песен я чух за първи преди доста много години със следния текст в началото:

„Малка къща в двор зелен

беше моят бащин дом…“

Някога имаше нещо като мания да се пеят чужди песни с български текст: дали от безсилие на нашите композитори да напишат нещо по-свястно, дали за да се противопоставим на идеологическата диверсия на Запада – не зная, пък и не ме интересува вече.

Българските текстове на такива песни, и друг път май съм го казвал, стоят по правило далече от същността на оригинала и са задължително по-анемични.

Не се иска голям талант, за да олигавиш „Gigi L'amoroso“, превръщайки песента в „Хубавата Джиджи“.

И сред тази върволица от песни като че ли само „В безкрайността“ на Бисер Киров следва оригинала на Джони Дорели, но го казвам по памет – не съм правил нарочно сравнение.

Може би друг път ще има нещо и за „L`immensita“, а сега – „Casa Bianca“ („Бяла къща“), като този път преводът е малко по-свободен в полза на ритмиката.

C'e' una casa bianca che, che mai più io scorderò; mi rimane dentro il cuore con la mia gioventù. Era tanto tempo fa, ero bimba e di dolore io piangevo nel mio cuore: non volevo entrare là. Tutti i bimbi come me hanno qualche cosa che di terror li fa tremare e non sanno che cos'è. Quella casa bianca che non vorrebbero lasciare e' la loro gioventù che mai più ritornerà. Tutti i bimbi come me hanno qualche cosa che di terror li fa tremare e non sanno che cos'è. E' la bianca casa che, che mai più io scorderò, mi rimane dentro il cuore con la mia gioventù. E mai più ritornerà. Ritornerà.

Има една бяла къща, няма никога да я забравя, тя в сърцето ми е вечно - също като младостта. Мина време оттогава, малка бях и страдах много, сълзи ронеше сърцето: аз не исках да съм там. Всички като мен деца имат нещо, от което ужасът ги разтреперва и не знаят от какво. Тази малка бяла къща аз не искам да напусна, тя е всъщност младостта ми и не ще се върне веч. Всички като мен деца имат нещо, от което ужасът ги разтреперва и не знаят от какво. Това е бялата ми къща, няма никога да я забравя, тя в сърцето ми е вечно - също като младостта. И не ще се върне веч. И не ще се върне.