Тази песен я чух за първи преди доста много години със следния текст в началото:
„Малка къща в двор зелен
беше моят бащин дом…“
Някога имаше нещо като мания да се пеят чужди песни с български текст: дали от безсилие на нашите композитори да напишат нещо по-свястно, дали за да се противопоставим на идеологическата диверсия на Запада – не зная, пък и не ме интересува вече.
Българските текстове на такива песни, и друг път май съм го казвал, стоят по правило далече от същността на оригинала и са задължително по-анемични.
Не се иска голям талант, за да олигавиш „Gigi L'amoroso“, превръщайки песента в „Хубавата Джиджи“.
И сред тази върволица от песни като че ли само „В безкрайността“ на Бисер Киров следва оригинала на Джони Дорели, но го казвам по памет – не съм правил нарочно сравнение.
Може би друг път ще има нещо и за „L`immensita“, а сега – „Casa Bianca“ („Бяла къща“), като този път преводът е малко по-свободен в полза на ритмиката.
C'e' una casa bianca che,
che mai più io scorderò;
mi rimane dentro il cuore
con la mia gioventù.
Era tanto tempo fa,
ero bimba e di dolore
io piangevo nel mio cuore:
non volevo entrare là.
Tutti i bimbi come me
hanno qualche cosa che
di terror li fa tremare
e non sanno che cos'è.
Quella casa bianca che
non vorrebbero lasciare
e' la loro gioventù
che mai più ritornerà.
Tutti i bimbi come me
hanno qualche cosa che
di terror li fa tremare
e non sanno che cos'è.
E' la bianca casa che,
che mai più io scorderò,
mi rimane dentro il cuore
con la mia gioventù.
E mai più ritornerà.
Ritornerà.
|
Има една бяла къща,
няма никога да я забравя,
тя в сърцето ми е вечно -
също като младостта.
Мина време оттогава,
малка бях и страдах много,
сълзи ронеше сърцето:
аз не исках да съм там.
Всички като мен деца
имат нещо, от което
ужасът ги разтреперва
и не знаят от какво.
Тази малка бяла къща
аз не искам да напусна,
тя е всъщност младостта ми
и не ще се върне веч.
Всички като мен деца
имат нещо, от което
ужасът ги разтреперва
и не знаят от какво.
Това е бялата ми къща,
няма никога да я забравя,
тя в сърцето ми е вечно -
също като младостта.
И не ще се върне веч.
И не ще се върне.
|
