Песента „Ще си сложа аз черната шапка…“ се появява в Съветския съюз в началото на петдесетте години на миналия век.
Известна е най-вече като интерпретация на Аркадий Северний, затова го сочат понякога за неин автор.
Но в действителност песента е градски фолклор.
В началото на петдесетте Аркадий Звездин, по-късно приел псевдонима Северний, е под петнадесет години и няма как да е автор нито на текста, нито на музиката; случаи като песента „В Кейптаунском порту“, написана от единадесетгодишен ученик и придобила широка известност (та до ден днешен), не се повтарят всеки ден.
Третият куплет на песента е видимо „монтиран“ от някой небрежен ентусиаст и си е останал така, макар да стои съвсем като кръпка, нарушавайки грубо логиката на текста - явление, напълно характерно за фолклора.
Самият Аркадий казва в началото на своето изпълнение: „А знаменитата песен „Надену я чёрную шляпу“… Почакайте, как там се пееше…“; така в никакъв случай не се говори за собствено произведение.
Но – хайде по същество…
Ще си сложа аз черната шапка,
ще замина за град Анапа
и целия си живот ще пролежа
на соления като вобла плаж.
Лежа си на плажа в блаженство
и живота свой не жаля,
и нежи се морският бряг
със своята неспокойна тъга.
Перспективата житейска много мрачна е,
аз ще реша наболелия въпрос –
ще загина под влака за вилите,
усмихвайки се изпод колелата.
Ще се разтвори злата бездна,
ще загине изящният мъж
и дамите, като видят ковчега,
ще разберат, че красавец се е удавил.
Ще остане град Анапа,
ще остане черната шапка,
ще остане морският бряг
със своята неразбираема тъга.
Ще си сложа аз… (по свой любим маниер Аркадий Северний повтаря първия куплет на песента)
