Песента „Не разбираме…“ („Не понимаем…“, 1978 г.) – една от любимите ми песни на любимия ми Александър Долски.
Честно живеем и не вярваме в клевети,
приятеля си понякога от душа прегръщаме,
а за какво съществуваме на света
не разбираме, не разбираме…
Вместо съчувствие даряваме съвети,
роля си съчиняваме и играем,
думи прости като небе и вятър
не разбираме, не разбираме…
И безогледно все по-рядко вярваме,
копия вече никога не чупим
и обяснявайки всякакви загуби,
не разбираме, не разбираме…
Къде е нашата мъдрост? Остана умора,
целите са нищожни, а мислите мъгливи.
Как така – младост и следва я старост?
Не разбираме, не разбираме…
Омръзналите ни от детството уроци
на своите деца безнадеждно внушаваме.
Къде е нашата истина? Къде е нашето време?
Не разбираме, не разбираме…
Но изостават неуспехите и бедите,
отново за живота ум ни достига.
Отново броим рубли и победи…
Всичко разбираме, всичко разбираме…
