понеделник, октомври 15, 2012

Усмихни се пред хладилника!

Учени от Sony Computer Science Labs измислили устройство (『ハピネスカウンター』 - "Брояч на щастието"), което може да се монтира на най-обикновен хладилник.

Ако искаш да надникнеш в хладилника, трябва да се усмихнеш пред него.

Иначе – стоп: вратата не се отваря.

Устройството сканира лицето и реагира обаче само на щастливи усмивки.

Ако се зъбиш злорадо или се усмихваш печално, ще си останеш гладен.

То - като знаеш какво има в хладилника - може и да не ти е чак до щастливо усмихване, но няма как – устройството е категорично: „Бъди щастлив!“

Да научи Тиквата за това изобретение, непременно ще поиска всеки българин да си го монтира на хладилника.

Така ще се усмихваме щастливо поне пред хладилниците си и няма да ни пишат по докладите, че сме най-нещастната нация.

Ще понастигнем щастливите кокошки.

А на Асен Блатечки устата му ще се разчекне до ушите…

неделя, октомври 14, 2012

Като хлебарките

Гледам едни снимки.

В Ихтиман чествали някаква си годишнина на някакъв си Пенсионерски съюз (имало и такова животно, оказва се!).

На снимките – видни партийни, профсъюзни и комсомолски величия отпреди 1990 година.

Днес някои от тях – видни гербаджии.

Тези са направо като хлебарките.

И атомна бомба да падне – ще оцелеят…

събота, октомври 13, 2012

Белене разори НЕК и повиши тока с 13%

ИЗЯВЛЕНИЕ на ПГ на Синята коалиция за информиране на обществеността за АЕЦ „Белене“

Ние, депутатите от СК отстояваме категоричната си позиция срещу строителството на АЕЦ „Белене“ и привеждаме своите основания. За съжаление не ни отговарят с аргументи. След като назовахме поименно авторите на злоупотребите и показахме последиците от стореното до сега, а те са разоряване на НЕК и повишаване цените на тока с 13 на сто, ни заляха с поредната клеветническа кампания.

Ние сме народни представители, облечени с доверието на избирателите. Нашата роля е да защитаваме това доверие тук в Народното събрание. Няма да се занимаваме с лъжите на бившия, за съжаление очевидно оживял репресивен апарат, на лобистите и комисионерите. Те защитават интересите на Путин и печелят от най-голямата измама на българския посткомунизъм, каквато всъщност е АЕЦ „Белене“.

Нашите противници са тук, в тази зала. Отдавна каним депутатите от БСП на публичен дебат за АЕЦ „Белене“. Готови сме веднага да отговорим на всеки техен въпрос и да опровергаем всяка тяхна позиция. Днес ще започнем този дебат.

Но преди това заявяваме, че бившите министри от Тройната коалиция Р. Овчаров и П. Димитров са в конфликт на интереси и не могат да бъдат членове на комисията за разследване на злоупотребите в АЕЦ „Белене“. Защото тя ще разследва техните действия. На основание Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, настояваме БСП да ги оттегли от въпросната комисия и да ги замени с други народни представители. Настояваме Народното събрание да ги освободи от комисията. В противен случай ще поискаме от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, на основание чл. 2 ал. 1 и 3, чл. 3 т. 3 от посочения закон, да установи техния конфликт на интереси и ги отстрани.

И накрая започваме дебата си с БСП като им поставяме следния въпрос: За колко години ще се откупи инвестицията за 2000 МВ на АЕЦ „Белене“, оценена от HSBC на 10 352 964 хиляди евро при сегашните цени на тока от 2000 МВ на АЕЦ „Козлодуй“?

Ако не отговорят, ще отговорим ние. И ще поставим следващия въпрос.

петък, октомври 12, 2012

„Не понимаем…“

Песента „Не разбираме…“ („Не понимаем…“, 1978 г.) – една от любимите ми песни на любимия ми Александър Долски.

Честно живеем и не вярваме в клевети,

приятеля си понякога от душа прегръщаме,

а за какво съществуваме на света

не разбираме, не разбираме…

Вместо съчувствие даряваме съвети,

роля си съчиняваме и играем,

думи прости като небе и вятър

не разбираме, не разбираме…

И безогледно все по-рядко вярваме,

копия вече никога не чупим

и обяснявайки всякакви загуби,

не разбираме, не разбираме…

Къде е нашата мъдрост? Остана умора,

целите са нищожни, а мислите мъгливи.

Как така – младост и следва я старост?

Не разбираме, не разбираме…

Омръзналите ни от детството уроци

на своите деца безнадеждно внушаваме.

Къде е нашата истина? Къде е нашето време?

Не разбираме, не разбираме…

Но изостават неуспехите и бедите,

отново за живота ум ни достига.

Отново броим рубли и победи…

Всичко разбираме, всичко разбираме…

четвъртък, октомври 11, 2012

Една препратка

Ако сте чакали и днес да преливам от пусто в празно, ядец.

Днес една препратка.

Към нещо наистина стойностно.

И то е ТУК!...

сряда, октомври 10, 2012

„Надену я чёрную шляпу…“

Песента „Ще си сложа аз черната шапка…“ се появява в Съветския съюз в началото на петдесетте години на миналия век.

Известна е най-вече като интерпретация на Аркадий Северний, затова го сочат понякога за неин автор.

Но в действителност песента е градски фолклор.

В началото на петдесетте Аркадий Звездин, по-късно приел псевдонима Северний, е под петнадесет години и няма как да е автор нито на текста, нито на музиката; случаи като песента „В Кейптаунском порту“, написана от единадесетгодишен ученик и придобила широка известност (та до ден днешен), не се повтарят всеки ден.

Третият куплет на песента е видимо „монтиран“ от някой небрежен ентусиаст и си е останал така, макар да стои съвсем като кръпка, нарушавайки грубо логиката на текста - явление, напълно характерно за фолклора.

Самият Аркадий казва в началото на своето изпълнение: „А знаменитата песен „Надену я чёрную шляпу“… Почакайте, как там се пееше…“; така в никакъв случай не се говори за собствено произведение.

Но – хайде по същество…


Ще си сложа аз черната шапка,

ще замина за град Анапа

и целия си живот ще пролежа

на соления като вобла плаж.

Лежа си на плажа в блаженство

и живота свой не жаля,

и нежи се морският бряг

със своята неспокойна тъга.

Перспективата житейска много мрачна е,

аз ще реша наболелия въпрос –

ще загина под влака за вилите,

усмихвайки се изпод колелата.

Ще се разтвори злата бездна,

ще загине изящният мъж

и дамите, като видят ковчега,

ще разберат, че красавец се е удавил.

Ще остане град Анапа,

ще остане черната шапка,

ще остане морският бряг

със своята неразбираема тъга.

Ще си сложа аз… (по свой любим маниер Аркадий Северний повтаря първия куплет на песента)