На живо (On Air)

Най-сетне успяхме да осъществим с децата една мечта. Да пуснем интернет камера, която да предава моменти от живота в училището.

Преди опитвахме разни допотопни начини, черпейки информация (полезни съвети) от интернет, но напук на всичко не се получаваше нищо, въпреки че следвахме съветите стъпка по стъпка.

Сега осъществихме проекта с USTREAM. Не зная откога работи това чудо, но попаднахме на него съвсем скоро.

Камерата ще се включва по принцип през първото междучасие и ще спира да излъчва в 14.15 часа. Без събота и неделя. Излъчванията ще са преди всичко от моя кабинет, от компютърния кабинет и от двора на училището, когато се стопли времето и могат да се отворят прозорците. Може да има и варианти, щом купим по-дълъг удължител, но засега разполагаме само с двуметров.

За съжаление, когато излъчването прекъсне по време на час и не се възстанови само, няма да го има до междучасието, когато ще го подновим, защото по време на часовете няма как да следим емисията.

Днес мислихме да опитаме и със звук, но не открихме къде сме забутали микрофона. Обаче, както е казал народът: „Трай, бабо, за хубост”. Има време и за това.

Излъчванията ще могат да се следят на три места:

1. На сайта на ОУ „Христо Смирненски”, село Вакарел - http://xoomer.virgilio.it/pavelnik/U/Hs.htm
2. На адрес - http://www.ustream.tv/channel/pavelnikolov (има и чат, ама няма да има кой да чати). Ако някой все пак остави някакво съобщение, няма да му се сърдим.
3. На този блог.

Качеството няма да е най-добро, но от една уеб камера не можем да изстискаме повече.

Реорганизация

Вчера най-сетне теглих чертата и си направих една сериозна сметка.

Прекалено много време губя в Мрежата.

Дотолкова, че почти зарязах неща, които преди вършех с голямо удоволствие.

Най-вече това се отнася за работата ми върху моя сайт (http://xoomer.virgilio.it/pavelnik/) и сайта на училището (http://xoomer.virgilio.it/pavelnik/U/Hs.htm).

Освен това искам да науча малко по-добре английски (на равнището на първи клас съм!), за да мога да общувам по-пълноценно с моите приятели от Корпуса на мира.

Искам да имам повече време и за четене на книги.

Така че - реорганизация!

И я започвам.

Преди всичко от блога (който създадох за моите близки и приятели, а не за брой посетители на ден), след това минавам през Фейсбука (напълни се с хора, които нито познавам, нито имам какво особено да си кажа с тях) и свършвам с Туитъра (него може и съвсем да го ликвидирам).

Да ме простят тези, с които ще прекъсна всякакви контакти отсега нататък.

Не е от зло сърце. И малко ме боли.

Но трябваше все някога да направя този избор.

Ако го забавя, после ще е още по-болезнено.

Бум!

Вчера сутринта, малко след шест и половина, когато все още в леглото с компютъра в скута се ровех из интернет, се чу силен гърмеж, прозорците звъннаха и преградната врата на хола се разтресе.

Цял ден скитах по Мрежата за някаква по-сериозна информация.

Нищо повече от няколко реда за земетресение с епицентър на 40 км. югоизточно от София и магнитут 3,2 по Рихтер .

Земетресение добре, ама от какво стана?

Дали земни пластове се разместиха, или пак някъде се взриви нещо?

Гърмежът е все още в ушите ми...

Изложба

Преди време замествах колежката по изобразително изкуство, която отсъстваше.

- Какво ще рисуваме? – попитаха учениците.

- Мене ще рисувате – отвърнах.

- Ама наистина ли?

- Съвсем наистина! Тема: „Господин Николов – реалност и фантазия”.

И рисуването започна.

После подредихме изложба.

Ето някои от експонатите.

Господин Николов в клас. Реализъм 100% - винаги на компютъра.

Господин Николов – дежурен. Кой е господин Николов не се знае, но със сигурност не е от онези двамата, които се боксират в коридора.

Господин Николов – турист. Също 100% реализъм.

Господин Николов – скиор. Тук вече започва фантазията. Защото господин Николов не може да кара ски.

Господин Николов – бизнесмен. Без коментар.

Господин Николов като герой на книга. Виждате корицата на книгата, а книгата се казва „Господин Николов сутрин”. Цял роман, не е шега работа.

И накрая... Господин Николов – дявол. Май и това няма нужда от коментар.

Целувка

Русия очаквала обясненения от България за ПРО.

А Русия може ли да целуне България по задника?

Напук на зимата

Зима ли? За някого може и да има. За другиго обаче – не!

Едни въртят педалите на велосипедите си, все едно че е лято...

...други усукват конци за мартеници.

Както се казваше в едно руско анимационно филмче: „Нам не страшен серый волк!”

Неизвести кадри

Неизвестни досега кадри от концерт на Владимир Висоцки в Киев, снимани с любителска кинокамера, са вплетени във филма „Висоцький в Україні - свідчення присутності” („Висоцки в Украйна – свидетели за присъствието”).

Снимките са от 1972 г. - първия концерт на Висоцки в Киев. Следва още един през 1973 г., след което властите му забраняват да изнася концерти в Украйна.

P.S. Фонограмата е монтирана допълнително.