Неправдоподобната Зоя

Автор: Александр Невзоров

Превод от руски: Павел Николов

Няколко думи от преводача

За Зоя Космодемянская чух още в ранните си пионерски години. Даже всяко пионерче трябваше задължително да прочете книжката „Повест за Зоя и Шура“, но аз отминах това четиво със скоростта на експрес, защото по това време ме интересуваха живо Джек Лондон, Майн Рид и Жул Верн и всичко останало ми беше безкрайно нелюбопитно. От разни пионерски сборища само научих, че Зоя е съветска партизанка, която извършила някакъв много голям подвиг, а немците я заловили и я обесили. (Коя е Шура и какво е направила никога не съм знаел, не го зная и нямам никакво намерение да го науча.)

По време на Перестройката започнаха да се появяват много публикации за събития и факти, които преди това са били или преиначавани, или съзнателно укривани. Така разбрах (четях купища руски вестници, интернет още нямаше), че много големият подвиг на Зоя Космодемянская се състои в… подпалването на три селски къщи в съответствие с някаква заповед на Сталин да се унищожава всичко на териториите, завзети от врага. В една от къщите наистина имало настанени немци, но в другите две живеели обикновени селски семейства. Когато Зоя се върнала на другия ден да продължи с палежите, селяните (а не немците!) я заловили и разярени (никой на никого не прощава, ако е дошъл да му пали къщата!) я предали на немското командване, което я обесило по бързата процедура за диверсионна дейност. Това е, повече името Зоя Космодемянская поради липса на интерес не потърсих и не срещнах…

…До съвсем скоро, края на миналата година, когато руският психиатър Андрей Билжо, специалист по детска шизофрения, хвърли на страниците на руския интернет портал The Insider сензацията: Зоя Космодемянская е лежала няколко пъти в психиатричната болница „П. П. Кашченко“ (с. Николское, Ленинградска област) с диагноза шизофрения, а упоритото ѝ мълчание на ешафода е резултат не от желязна комсомолска воля, а от , цитирам, „кататоничен ступор с мутизъм“ (на прост език – понижена двигателна активност със загуба на дар слово, характерно за шизофрениците състояние).

И се развихри страховита буря, защото в Русия мухлясалият патриотизъм, поощряван от режима на Путин, е на почит и мода, плаче за миналото, издига в култ миналото, разказва митове от миналото, мечтае да върне миналото, иска си иконите от миналото и не дава прашинка да падне върху тях. Тогава се намеси Александр Невзоров, който написа статията „Неправдоподобната Зоя“, за да постави уж „помирителна точка“, но, както винаги, наля още масло в огъня. За огъня обаче няма да говорим, ето я статията на Невзоров, там – освен за Зоя Космодемянская – има и други любопитни неща.

НЕПРАВДОПОДОБНАТА ЗОЯ

Днес либералите и патриотите пак си сплетоха рогата. Първите обявяват Зоя Анатолевна Космодемянская за шизофреничка, вторите – за светица.

Какво се случи?

Да поясним. На режима не му достигат национални герои. И решиха да компенсират това, като задействат отново героите от съветския пантеон.

Работата е там, че „родината“ е още една религия. Като на всяка вяра, на нея ѝ трябват пророци и мъченици. А съставът им трябва постоянно да се обновява. Ако с обновяването не се получи – трябва да се мине по складовете на миналото.

Неотдавна извадиха Зоя. Старият съветски култ поиска лека модернизация. Затова сложиха на комсомолката ореол на светица и отбелязаха, че „много ѝ отива“. Разбира се, веднага се намериха желаещи да развалят празника. Те обявиха Космодемянская за „умопобъркана“.

По този проблем трябва да се постави примирителна точка. Тя се състои в това, че истината за диверсантката никога няма да стане известна.

Какво е „истина“? Истината е това, което може да се провери експериментално. Това е абсолютната точност на константата на Болцман или на низходящата верига на разпадането на урана.

А историята не е наука, а боровинка*. В нея всичко е условно. Истината изобщо не е нейна характеристика. Мемоарите и документите – уви – не стават за разкриване на истинската картина. Самите те се нуждаят от проверка.

С какво могат да бъдат проверени?

Само с други свидетелства, които също, на свой ред, ще изискват ревизия. Ще се появи неприятна безкрайност от проверки. Като всяка проверка не внася яснота, а нови грешки. Накрая от реалния обект ще остане мъглив контур, който всеки ще може да крои, както му дойде за добре. С което, между другото, се занимават историците.

При „случая Зоя“ също няма факти в строгия (и единствен) смисъл на тази дума. С това трябва да се примирим. Нищо страшно няма в това. Просто трябва да се оставят настрани всякакви научни методи и нещата да се оценяват по каноните на митологията.

Да поясним.

Има точни науки, а има и друго измерение, пълно със сурогати и очарователни лъжи. Този свят се нарича „култура“. Той е изпълнен с елфи, панфиловци** и пришълци. В него се веят арколски знамена***, кискат се джуджета и Ана Каренина се хвърля под локомотива. Космодемянская е гражданка именно на това измерение. Което обстоятелство трябва да успокои патриотите. Да се навреди по някакъв начин на комсомолката сега е също толкова невъзможно, колкото е невъзможно да се навреди на Изида или на мадам Бовари.

Впрочем, даже от културно-историческата боровинка могат да се извлекат смислени квадратни корени (разбира се, от тях ще капе сладникав сок).

Но да продължим.

През 1941 година Зоя става една от богините на сталинския пантеон. От тази минута нататък вярата в Космодемянская е задължителен белег за принадлежност към съветското стадо. Зоя се жигосва като тавро.

Но времената се промениха.

Дойде разбирането, че сам по себе си „подвигът“ не означава нищо.

Орките загивали с хиляди в името на Мордор. Фриц Кристен, Зеп и други войници на Райха също вършели подвизи. Същото правели японските камикадзе, берсерките, жирондистите и войните ягуари в древно Мексико. Да, всички те убивали виртуозно и умирали мъчително. Но това не е повод да помним имената им.

Подвигът е примитивно, а често и престъпно действие. Подвиг могат да извършат даже алкохолиците, диваците и терористите. Има значение само това за какво е послужил подвигът. И какъв урок се съдържа в него.

И тук се очертава въпросът: коя е Космодемянская и какъв полезен опит се съдържа в нейната постъпка? В името на какво е загинала и защо изобщо трябва да помним за нея?

Във връзка с това се появява необходимостта да изровим и да покажем стария съветски култ.

Да напомним, че той съдържа три основни постулата:

I. През 1940 година Зоя боледува от остър менингит.

II. През 1941 година запалва няколко руски селски къщи в село Петришчево.

III. С общите усилия на селяните и немците е обесена.

Всичко останало във връзка с нея има явно изразени признаци на войнишки фолклор и не може да бъде разглеждано сериозно.

Преди всичко публиката се вълнува от въпроса: била ли е Космодемянская умопобъркана? Какво е направил менингитът с мозъка на комсомолката?

Отговор могат да дадат само иглата с острие на Квинке, грамотната пункция и 5 мл. гръбначномозъчна течност. Ще стане ясно какъв точно е бил менингитът на Зоя. Серозен или гноен. Работата е в това, че последиците им се различават съществено. Те варират от безобидни леки халюцинации и страх от светлината до дълбок сопор и невъзможност да си спомниш името си.

Но понеже пункцията е невъзможна, въпросът за състоянието на диверсантката ще остане завинаги отворен. И по същество лишен от съдържание.

Като се водим от конюнктурата, можем да я обличаме ту в тогата на героиня, ту в усмирителна риза. Разбира се, историците ще разперват един пред друг пауновите опашки на тълкуванията. Но вариантите винаги ще бъдат равноценно лъжливи.

Попътно ще отбележим, че декларацията за шизофренията на Зоя е некоректна. Менингитът, дори гнойният, не е най-добрият път към истинската шизофрения. Да припомним, че шизофренията е солидно ендогенно заболяване и не може да бъде следствие от възпаление на мозъчните обвивки.

Максимумът, на което може да разчита пациентът с диагноза менингит, е „радикално понижаване на умствените способности и прогресираща деменция“.

Впрочем, даже и да става въпрос за най-остър менингит, няма никакви причини да се вади Космодемянская от пантеона на героите.

Да поясним.

Душевноболните, слабоумните и децата са били използвани за диверсии във всички времена. Това е делови подход, гарантиращ множество плюсове. Работата е там, че персонажи с атипична рефлекторика се манипулират по-лесно. Оценката на риска при тях стои по-ниско, внушаемостта – по-високо. Слабоумните умират по-охотно, а загубата на подобни кадри (меко казано) не е трагедия. Тези фигуранти са добри и като пленници. По време на разпитите декламират само пропагандни тезиси, защото не са способни да дадат никакви показания.

Използвали са ги китайците, викингите, бурите, австро-унгарците et cetera.

И през Втората световна не е имало никакви причини да се отказват от използването на душевноболни. Разбира се, те най-често работели не както трябва. Палели и взривявали съвсем не това, което било набелязано. Но като се има предвид ниската цена на изпълнителите, практиката оставала (относително) ефективна.

Ще отбележим, че ако сталинските командири са използвали неадекватността на Космодемянская, Централният комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз ѝ платил щедро с бюстове и названия на улици. Обикновено на такива диверсанти забвението им било гарантирано. Бурите захвърляли своите умопобъркани без погребение и забравяли техните имена. А идеолозите на Съветския съюз се оказали по-умни от бурите. Те се протегнали и запалили в небесата на пропагандата свръхнова звезда. Нейното сияние вдъхновило да умрат за режима още няколко стотици патриоти.

При това ще кажем, че версията за „слабоумието“ на Зоя изобщо не изключва нейната „святост“. И тук няма предмет за спор. Тези две състояния често ходят ръка за ръка и се разбират великолепно.

Житията на светците са пълни с маниаци, ексхибиционисти, членовредители, подпалвачи и серийни убийци. По мерките на съвременната психиатрия 85% от светците на християнската църква трябва да бъдат незабавно хоспитализирани и лекувани принудително с аминазин и халоперидол, като дозите биха нараствали от 30 до 50 мг. на денонощие.

Трудно е да се каже какви дози биха били предписани на св. Арсений, на когото „от постоянен плач за Господа му изпадали миглите“. Или на св. Симеон, който обичал да се търка със своите изпражнения и да развъжда червеи в „раните на тялото си“.

Ще напомня, че пластът от въшки на св. Лавър бил толкова дебел, че покривал като маска даже лицето му (свети Лавър не можел да ги махне, защото държал ръцете си кръстообразно). Св. Франциск имал по-малко въшки, но затова пък ги целувал, като ги вадел от косите си (а след това ги връщал обратно). Св. Василий Блажени бил голям любител да демонстрира своите гениталии, а св Анжела горяла с разпалена главня своите „до мехури и почерняване“.

Разбира се, за стабилизирането на тези състояния 30 мг. на денонощие биха били малко. Но в житията на светците техният стил на поведение не се осъжда, а се предлага като образец за подражание. Св. Симеон, св. Лавър и прочее се кипрят по иконостасите.

Както виждаме – слабоумието не пречи на светостта. И Зоя не е изключение. Има вероятност да е палила къщите в Петришчево просто защото изобщо не е разбирала какво прави. Иначе нейното подпалваческо усърдие е сложно за обяснение: студът през въпросния ноември достигал -15 по Целзий.

Ще припомним, че сталинската заповед № 428 предписвала на диверсантите да „изгарят до основи“ всички руски села на окупираните територии. (Така населението, което не успявала да защити отстъпващата сталинска армия, се обричало на глад и смърт. По-късно заповед № 428 била призната за престъпна и глупава.)

Но повтаряме, че болестта на Космодемянская е само предположение, част от боровинковия мит. Да твърдим каквото и да било, означава да слезем до равнището на историците. Мотивацията на диверсантката е била и си остава загадка.

Впрочем, има още една версия за нейните постъпки. Тази хипотеза е по-мрачна от лудостта, но тя също има право на съществуване.

Има вероятност менингитът да не е предизвикал съществени деформации на мозъчните структури на комсомолката (и това се случва). Съвсем възможно е Космодемянская да е била здрава. Но е била патриотка и е обичала много своята родина.

Да разшифроваме това понятие по отношение на Зоя Анатолевна и онова време. Любопитно е какво именно е смятала тя за „родина“ и какъв смисъл е влагала в понятието.

И така.

Зоя е израснала и се е формирала в людоедски режим, при който обществена норма са били деградацията, доносите и смъртта. Девойката не знаела друга реалност освен сталинизма. А неговото уродство възприемала като единствения правилен начин на живот.

Табелата „Русия“ била свалена от фасадата на страната. Под думата „родина“ се разбирали рововете за разстрел, гладът и маниакалният делириум за световен комунизъм.

Ще припомним внимателно, че в държавният пейзаж най-високо се издигали купищата измръзнали трупове на ГУЛАГ. Тортата имала и вишнички: изолация и вой за „враговете на народа“. А също така правото на властта да убива толкова хора, колкото си поиска.

Никаква друга „родина“ освен сталинската преизподня Космодемянская нямала. Само тя би могла да бъде обект на нейния патриотичен фанатизъм. И Зоя би могла да се принесе само в нейна жертва. Което и сторила, като безусловно направила важна услуга на режима.

Факторът война в този случай не е определящ. С всичките врагове от своя ад Космодемянская вероятно би водила същия кратък разговор като с глупавите селяни от село Петришчево и с немските окупатори.

Както виждаме, старият съветски мит не е толкова прост. Разбира се, в него има много боровинки, но има и любопитен смисъл.

Той се състои в това, че всеки режим е способен да оцелее във всяка една ситуация, ако може да се преправи на „родината“ и да говори от нейно име. Тогава му е гарантирано сляпо подчинение на народа и масова жертвеност.

Висша класа при изпълнението на този фокус показал Йосиф Висарионович. И до ден днешен милиони хора са убедени, че с устата му е говорело самото божество „родина“. Кръвожадният делириум на Сталин бил възприет като висше откровение, задължително за незабавно изпълнение.

За да не се повтори отново този трик, споменът за Зоя трябва да се пази дълго и внимателно. Както, между другото, и другите митове за богове и богини от сталинския пантеон.

БЕЛЕЖКИ

* На руски – клюква. Думата, включена в израза „развесистая клюква“ („ширококлонеста боровинка“), означава „измислица, небивалица“; оригиналното заглавие на статията на Невзоров е „Развесистая Зоя“.

** Съветски мит – за двадесет и осем войници от дивизията на генерал-майор Панфилов, унищожили по време на четиричасов бой осемнадесет немски танка. Днес е доказано по безспорен начин, че това е журналистическа измислица. Но митът продължава да се разпространява, наскоро в Русия беше създаден и игрален филм „Двадесетте и осем панфиловци“ („Двадцать восемь панфиловцев“).

*** Невзоров визира боя при Арколе, в който французите разбиват австрийската армия през 1796 година. Легендата разказва как в разгара на битката Наполеон Бонапарт грабнал знамето и повел с него в решителна атака своите войници.