Младотурската политика спрямо българите в Македония през изтеклата 1910 г. - 7

Любомир Милетич от Щип, Вардарска Македония - "Младотурската политика спрямо българите в Македония през изтеклата 1910 г.", публикувано във в-к "Дебърски глас", год. II, бр. 31-42, София, 1911 година

Обработил от PDF в текстов вариант с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: ПЪРВА, ВТОРА, ТРЕТА, ЧЕТВЪРТА, ПЕТА, ШЕСТА.

Албанското движение и привидното разоръжаване на албанското население, с което се почна към края на 1909 година, даде сгоден повод да се маскира планираното отнемане на оръжието от ръцете на българите до последната пушка като уж обща мярка. Всичко туй лесно долавяме сега и в отделни, тъмни инак пасажи в декларацията, която на 11 юли 1910 год. младотурският комитет издаде по случай на двегодишнината от юлския преврат. Ето що казва декларацията:

"Комитетът потърси и намери средство за обединението на разните (национални) елементи. Обаче числото на ония, които се отзоваха на неговия апел със същата искреност, е ограничено. Причината е, може би, в готовността и сигурността, с които се проследяваше желаното обединение на расите, или може би в прекаленото усърдие. Все пак ние не сме изгубили надеждата, че мъдрата политика ще упражни благотворно влияние за постигане на желаното обединение. Усилията, които нашият кабинет развива за самосъхранението на държавата, са действително достойни за похвала. Ние виждаме, че главната цел на правителствената политика е да се постави на границата един бляскав щик повече и да се спусне в морето един броненосец повече. Резултатите, които се добиха благодарение на тая система в Йемен, в Месопотамия и в Албания, по отношение на известни агресивни народности, показват, че тази система е най-съобразна с интересите на страната. Ние сме сигурни, че правителството ще използва при външните трудности със същия успех и същата твърдост същите ония сили, които използва при вътрешните събития в империята. Нужно е щото тия затруднения да се премахнат едно по едно".

Всичко ни е сега ясно, толкова повече, че то е писано в юли, когато обезоръжаването на македонското население беше в разгара си. За целите, които гони младотурската политика, необходимо е било, както виждате, през 1910 година да се извършат най-големи жестокости над българското население в Македония. И забележително е, че варварските бруталности и най-язвителните за националното ни честолюбие унижения са били систематически насочени главно против носителите на националистичната идея на българина - против свещенството и интелигенцията му начело с учителите: със свещениците се е постъпвало, както чухте, ужасно, тъй както може да се постъпва само тогава, когато неприятелят те знае вързан, неспособен да защитиш националната си чест. Факт е, че същевременно, когато под разни предлози едни се затварят, изтезават и осъждат на затвор, за други наши интелигентни хора охотно се правели улеснения да емигрират, давали им се паспорти без много формалности, а сетне някои от тях задочно се осъдиха на тежък затвор, сигурно за да не смеят да се върнат вече. Чули са турците, види се, че население без интелигенция по-лесно ще се отоманизира. Забележително е още, че сега изведнъж всички членове на бившата революционна организация са трън в очите на турската власт - понеже и революцията имаше националистична боя и понеже бившите революционери сега, които искат да се предадат на легална дейност, се оказват пак българи националисти, насочили усилия против антибългарските пропаганди, именно за да спазят и засилят българския национален дух. И това, разбира се, не бива да се допусне, понеже тъкмо туй е в разрез със задушевната цел на турците - отоманизирането, та трябва да се поддържа политиката на Хилми паша, както виждате, толкова старотурска, колкото и младотурска, сиреч да се поддържат пропагандите, като важни съюзници за омаломощаване на българския национализъм. Затова младотурците и в тая посока са по-деятелни и по-безогледни отколкото старотурците, които повече имаха предвид политическото отслабване на българите.

И тъй всички модерни и немодерни средства се туриха в услуга на младотурската "политика на държавния национализъм". Между тия средства по-изтънчени са: законът за турската колонизация, подкопаването на училищното дело, косвеното принуждаване на интелигенцията да емигрира и явното поддържане на антибългарските пропаганди. Бруталните средства са: терорът, законът за четите, военните съдилища и явното гонене на интелигенцията под предлог, че съставя нови революционни комитети.

Забележете добре: в една страна, гдето един революционен комитет, наречен "Единство и напредък", диктува на цялата държава, се осъждат хора на смърт и на вечни затвори, се подлагат на безчовечни изтезания и подигравки (както са правили с битолските сега затворници, например с Г. П. Христов и с прилепския бивш войвода П. Ацев), само защото не са престанали след две години, откакто младотурците ощастливиха държавата със своето управление, да се чувстват българи и не са успели съвсем да предадат на забвение славната оная революционна дейност, която и младотурците отначало така лукаво възхваляваха, защото не рачат да се отчуждят от себе си, от миналата си дейност и идейност!

Младотурците направо убиват бившите войводи, четници и революционни дейци сега, а преди две години със същите тях официалните турски власти и офицери се фотографираха при зурли и тъпани! Какво вероломство!

Нямат ли право, питам ви, всички наши и чуждестранни политици и публицисти, които въз основа на гореизложените данни нарекоха младотурския преврат "контрареволюция срещу стремежа на християните към свобода", "военен преврат за изключително надмощие на турското племе", "военна диктатура, която може да се крепи само чрез вътрешен терор", "замяна на ислямизма с турцизъм", "олигархическа диктатура" и прочее?!

Че младотурската политика такава, каквато я изложих, не ще може да успее, това е над всяко съмнение. Ако Хамидовият режим не можа да задуши легитимните стремежи на българската раса в Македония и Одринско към национално културно и духовно развитие, още по-малко ще може да постигне това новият турски режим. Нещо повече, имаме пълно право да смятаме, че фиаското на младотурската политика, ако и досега прикрито отчасти, е свършен факт.

Няма вече никакъв хуриет в Македония и Одринско за българите! Може да има нещо подобно, ала само за турците, които от Мохамед още са привикнали да мислят, че държавата е само за тях. Наистина те са готови да дадат на човека и малко повече лична свобода, ала все пак само дотолкова, доколкото той е склонен да се обезличи в национално отношение! Понеже с 1910 година се завърши и прикритият опит на турците да обезличат народностите, отсега борбата ще се води с по-открити карти. А не може да няма борба, гдето има национално съзнание от една страна и смъртен враг на това съзнание от друга. У младотурците е силата и понеже те са повели безогледна милитаристична политика - "един бляскав щик повече, един броненосец повече", - много е вероятно, когато се видят в безизходица, да направят някоя диверсия навън и да се хвърлят на война. България трябва да има предвид тая евентуалност, защото от такива заслепени военни честолюбци, особено когато са на власт, такъв свършек при подобни условия е нещо много възможно. Че турците и с една такава диверсия, дори и в най-щастлив за тях случай, ще работят не за себе си, а pour le roi de Prusse, това не може да ги отвърне от подобна авантюра.

А ние ще кажем, че искрено поддържахме и бихме още поддържали мнението, какво че имаме причини, в името на нашите най-жизнени интереси дори да защитаваме целостта на турската империя, ала само под едно условие: ако турците си избият из главата лъжливата мисъл, че те могат така да преобразят умовете на нетурските народи в империята си, щото народността им да се проявява само в черквите, а вън да има само "отоманство", ако респектират придобитите права на националистите, ако поведат истински конституционализъм с децентрализация на управлението, именно като дадат областни автономни права и на Македония в духа на Берлинския договор.

Ала въпросът е могат ли стори това младотурците? Могат ли се още вразуми и да дойдат на себе си?

Много, много се съмнявам...

БЕЛЕЖКИ

1. Още сканирани оригинални документи - Библиотека "Струмски".

2. ЗА АВТОРА: Роденият в град Щип акад. проф. д-р Любомир Георгиев Милетич (1863-1937, София) е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на 19 век и първата половина на 20 век, работил в сферата на езикознанието (и особено диалектологията), етнографията и историята. Сред най-изявените деятели и учредител на създадения в София Македонския научен институт. В негова чест е кръстен нос Милетич в Антарктида.