Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници - 2

ДО ТУК: Първи и втори разпит на Васил Левски (5 януари 1973 година)

ТРЕТИ РАЗПИТ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

6 януари 1873 година

Във вчерашния си разпит ти призна, че от Букурещ си минавал отсам три пъти: първия – за да разпространяваш писма относно уредбата на комитетските пощи, втория – по разнасяне на печатните устави, третия си дошъл през Цариград и си бил заловен. Обаче ти не си извършил толкова малко работи. Ти не си разказал, че си идвал от отсреща [Букурещ] толкова много пъти и [как] си ходил из селата тук от твърде дълго време [и] си организирал комитети; че на събранията ти си чел наставленията [и] си подбуждал към тая работа всички; че за покупка на оръжие и припаси ти си събрал твърде много пари, че си бил над Централния ловчански комитет, че си си служил с името Арслан Дервишоглу и по тоя начин си водил твърде голяма преписка, както с Букурещкия, така и с намиращите се на други места комитети. Разкажи подробно, едно по едно, как ставаха тия [работи]?

Каквото и да се съобщаваше на комитетите, идваше отвъд, от Букурещкия централен комитет [и] аз съобщавах на тукашните комитети. Много пъти аз съобщавах съвсем точно нещата, които трябваше да се съобщават, а ако някога се явяваше нужда да се допълни нещо, аз го допълвах сам, [като] това съобщавах с подписа си. Моето обикаляне из градовете и селата не беше за да подбуждам народа [да влезе] в комитета, а да проверявам как вървят и как се пазят комитетските работи и не се ли издават те; обикалянето ми тук беше наблюдение и проверка. Ако в обикаляните градове и други места забележех някакви порядки, носещи вреди за комитетската работа, аз пишех на Букурещкия комитет [и] оттам идваше заповед да се разследва тая работа. Централният [Ловчанският] комитет пък проучваше положението и пишеше на Букурещкия комитет. Но не само в тия места: ако и между членовете на Букурещкия комитет се появяваше някоя грешка, аз пишех и на тях нужните предупреждения, защото желаеше се [всичко] да излиза от една уста, тъй като аз бях организаторът. Парите, които се събираха от селата, се изпращаха в определения от тия села център. Тоя пък център ги провождаше на отсрещния [Букурещкия] комитет, било в мое присъствие или не. Когато се отбивах в комитетите, които събираха пари, аз давах според нашия ред необходимите разписка. Когато отивах в центъра, даваха ми сведения за количеството и мястото на изпратените на отсрещния комитет пари в мое отсъствие.

Защо събирахте тия пари?

Събраните пари не бяха за оръжие, защото не беше ясно още какво ще става, парите се събираха само за разноски.

Купено е било някакво оръжие, как стана това?

Вероятно тия оръжия са купени от панаирите, ако ги беше купил комитетът, аз щях да зная.

Ние имаме разписки за получени пари срещу револверите, раздадени от Ловеч из селата, как си издавал ти тия разписки, щом не си знаял?

Ловчанският комитет не ми казваше, че събира пари за оръжие, казваха ми [само], че са изпратени толкова пари и аз затова давах разписки.

Как си пишехте с тия комитети?

Комитетът имаше от село за село, от град за град комитетска поща, кореспондираше се чрез нея.

Ти не виждаше ли, не познаваше ли комитетските хора?

Според изискванията на устава, не ми беше работа да ги познавам.

Сега ли не искаш да ги познаваш, като вадиш [за пример] устава, или и преди не си ги познавал?

Не ги познавам и тогава не ги познавах.

И куриерите ли не познаваше?

Те бяха техни [на комитетите] хора, и тях не познавам.

Къде предаваше писмата, или имаше пощенска кутия, подобно на държавната поща?

Когато приготвях осем-десет писма и исках да изпратя някъде някое писмо, аз излизах на края на града, уговаряхме чрез знак с дошлия човек, той вземаше писмата [и] къде ги носеше, той знае.

В Ловеч в кое кафене даваше тоя знак?

В Ловеч излизах от Мариновото кафене извън града и [там] давах знак.

Значи познаваш Марин?

Показали ми бяха Мариновото кафене, аз отивах там и вършех моята работа. Там имаше няколко кафеджии, кой беше Марин – не знаех.

И в Карлово ли имаше такова кафене?

В Карлово няма такава работа, и да има, може би друг работи [там], аз не зная, това знае Пловдив. Пловдив не беше под моя обсег на действие.

И в Сопот ли е така?

Те спадат към Пловдив, Пловдив знае, аз не зная.

Докъде се простираха границите на твоята дейност?

Свищов, Ловеч, Търново, Пловдив – комитетите в тия четири града.

Как се казват [там] кафеджиите?

Имената им не зная.

Има ли в Пловдив такова кафене и как е името на кафеджията?

В Пловдив има кафене в хана Ики капу, кафеджията е мюсюлманин, името му не зная.

Пишеше ли си и с хора извън тия комитети?

Пишеха ми, например, от комитетите, че от живеещите в някои села хора някой не действа добре: „Ти [му] пиши!“ И аз му пишех, обаче кой беше той – не зная, защото, които се намираха в околията, нямаха имена, [а] бяха с номер.

Защо не пишеха те сами, [а] караха тебе да пишеш?

Караха мене да пиша, за да не се разбере, че градските комитети подбуждаха селските, защото аз бях самостоятелен, пълномощник.

Когато отиваше в Пловдив, не се ли отбиваше в селата?

Минавах през селата, [но] да ги питам за нещо – не ми влизаше в работата.

Не познаваш ли никого в село Царацово?

Понеже минавах рядко в Пловдив, не си спомням, защото нощувах малко в пловдивските села.

В Царацово не си ли оставал в къщата на Божил арабаджията?

Не си спомням.

Когато отиде в Пловдив, не доведе ли от Извор и Тетевен някого?

Не зная.

С пътно тескере ли отиваше, и кой го изваждаше?

В Свищов ми прегледаха паспорта и въз основа на него ми издадоха османско тескере на името на Стан Станчулеску.

С едно тескере ли остана и обикаля през трите години?

Не, от Влашко всеки път вадих паспорт.

ВЪПРОСИ КЪМ ДИДЬО ПЕЕВ

Ти казваше, че си ходил с Дякона в Пловдив, сега Дякона отрича, какво ще кажеш?

Както заявих в миналото си показание, ние ходихме в Ловеч, в Пловдив и в някои села, ето, казвам му в лицето.

В коя къща останахте в Царацово?

Останахме в къщата на Божил арабаджията.

Как извади тескере на Дякона?

Той взема моето тескере и мина отсреща.

[Подписал]: Дидьо Пеев

НОВИ ВЪПРОСИ КЪМ ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Ти чу какво каза седящият насреща ти Дидьо Пеев, какво ще кажеш сега на това?

Тоя може да е ходил с друг, сега обвинява мене.

Между книжата ти е и тескерето, извадено на името на Дидьо Пеев, [и то] е в ръцете ни, няма смисъл да отричаш!

Истината в случая е тая: за да отида от Извор в Пловдив, аз поисках един човек, изпратиха ми Дидьо Пеев, отидохме заедно.

Защо отрече преди малко?

На мене се откриваха много хора, обаче не са работили, как да ги изгоря?

Ти кажи хората, които работеха. Да започнем най-напред от Свищов. Разкажи: с кого работеше в Свищов?

В Свищов не останах в ничия къща, защото изгубих бележката, на която беше написано името на кореспондента в Свищовския комитет [и] не можах да се срещна лично [с него]. И в Свищов сигурно не е имало никой, [който] да се занимава с тая работа.

Кои бяха в Ловеч?

Познавам Ваньо терзията. В къщата на Ваньо идваха трима шивачи и може би да познавам лицата [им], но имената им не зная.

Кои познаваш в Търново?

Както обясних и преди, първият път в Търново, поради това, че не познавах никого, предадох писмото чрез уговорените знаци. От Букурещ ми бяха поръчали да предложа на Стефан Карагьозов, търновски първенец, като влиятелен [човек], да влезе в комитета. После намерих слугата му [и му казах]: „Идвам от Букурещкия комитет, искам да се срещна с него [Карагьозов], ако приеме, съобщи ми!.“ Съобщи ми се по тоя слуга, че той приема срещата. Понеже научих, че тъкмо тоя човек е близък на властта, и страхувайки се да не ме издаде, не исках да го видя повече.

Кой ти каза, че Карагьозов е такъв човек?

Казаха ми от Букурещ, че тоя човек е човек на властта. „Бъди много предпазлив, виж, помисли, ако го намериш за подходящ, работи [с него]!“ Ето защо не се осмелих и оттогава до залавянето ми аз не го видях.

За толкова време, разбира се, ти си научил кой е търновският кореспондент, ние искаме него, а не те питаме и не търсим ония, които не влизат в комитета.

Понеже в Търново не приеха да влязат в тая работа и не искаха да се срещнат [с мене], не можах да се запозная с никого.

Кои познаваш в Пловдив?

В Пловдив има един лекар, изпратих му писмо, но той не го приел.

А бе човече, ние не те питаме за ония, които не са приели, а за ония, които са приели, сега това питаме, кажи ги!

Имаше няколко момчета, но имената им не зная. Има [един] Иван арабаджията, той знае [хората] от Пловдив.

[Подписал]: Васил Дякон Левски

(Следва)