Нобелови лауреати – 1939 година

Герхард Домак (Gerhard Domagk)

30 октомври 1895 г. – 24 април 1964 г.

Нобелова награда за физиология или медицина

(За откриването на антибактериалния ефект на пронтозила.)

Немският бактериолог Герхард Йоханес Паул Домак е роден в семейството на Паул Домак и Марта (Реймер) Домак в Лагов, провинция Бранденбург. Началното си образование получава в Зомерферд, където баща му работи като учител и помощнико на училищния директор. След като завършва средното училище в Легница през 1914 г., Домак започва да учи преди началото на Първата световна война в медицинския факултет на Килския университет. Той отива доброволец на Източния фронт, ранен е и когато оздравява, служи в медицинските части до края на войната. След това продължава заниманията си в Кил и през 1921 г. получава медицинска степен с дисертация за образуването на креатин в организма на човека след натоварване.

Домак остава в Килския университет като асистент в отделението по химия и патология и едновременно с това проучва възможността да се използват рентгеновите лъчи за лечение на нефрита и рака в Института по патология в Грайфсвалд, където през 1924 г. става приват доцент (нещатен преподавател) по обща патология и анатомия. През следващата година Домак е назначен за приват доцент в Мюнстерския университет, а през 1928 г. - за професор по обща патология и патологична анатомия. В Грайфсвалд и Мюнстер той започва да се занимава с проблемите на рака.

През 1927 г. германският химически концерн ИГ „Фарбениндустри“ кани Домак, който е навършил тридесет и две години, да заеме длъжността директор на експерименталната научно-изследователска лаборатория по патология и бактериология във Вупертал. Той остава на този пост до пенсионирането си.

През 1910 г. фармакологът и имунолог Паул Ерлих открива органичното вещество салверсан за лечение на сифилиса, което дава тласък за изследване на други химични препарати за лечение на инфекциозни заболявания. Макар че били постигнати определени успехи в използването на химиотерапията при лечението на тропически болести и заболявания, предизвикани от първаци, само Домак провежда тестове на предполагаеми антибактериални препарати при бактериални инфекции като пневмонията и туберкулозата.

Домак започва системно търсене на възможности за използване на нови оцветители в медицинската практика. Веществата са тестирани отначало за влияние върху някои видове микроби. След това са изпробвани толерантни дози върху лабораторни животни и накрая е проучена ефективността им за въздействие върху инфекциите при хората. През 1932 г. Домак открива, че червеният азокристал, синтезиран от химиците Фриц Мичел и Джоузеф Кларер и реализиран от концерна ИГ „Фарбениндустри“ под името пронтозил като оцветител за бързо боядисване на кожени изделия, в комбинация със сулфонамиден радикал е ефективен срещу стрептококовите инфекции при мишките.

Експерименталните резултати от изследването на пронтозила като терапевтичен препарат са публикувани за първи път през февруари 1935 г. в "Немски медицински седмичник" ("Deutsche Medizinische Wochenschrift"). Публикацията днес се смята за класическа. Една от петте пациентки, лекувани с пронтозил, е дъщерята на Домак, Хилдегард, която има стрептококова инфекция, устойчива на всякакви други лечения. Когато дъщеря му се оказва на прага на смъртта, Домак ѝ инжектира големи дози пронтозил, което довежда до бързото ѝ оздравяване.

Проведени са изследвания за влиянието на пронтозила върху човешки болести, предизвикани от други бактерии. Лекарите си изясняват, че добър ефект от използването му се наблюдава при лечение на гръбночно-мозъчния менингит, пневмонията и гонореята. Сулфаниламидните препарати са въведени веднага в хирургическата и стоматологичната практика. Във Франция Даниел Бове и и други изследователи откриват, че един от компонентите на пронтозила, сулфаниламидът, има аналогичен ефект. Година след появата на пронтозила в търговската мрежа ИГ „Фарбениндустри“ заявява, че са създадени повече от хиляда сулфаниламидни препарата. Два от тях, сулфапиридин и сулфатиазол, снижават смъртността от пневмония практически до нула.

Откриването на антибактериалните ефекти на пронтозила, първият от така наречените сулфаниламидни препарати, е един от най-големите терапевтични успехи в историята на медицината. По-късно Рьоне Дюбо открива, че естествените вещества, изработвани от микроорганизмите, също могат да оказват антибактериално действие. Александър Флеминг открива ефектите на пеницилина и в медицината започва нова ера.

Домак получава Нобелова награда за физиология и медицина през 1939 година. Три години преди това Адолф Хитлер, разгневен, че антифашистът Карл фон Осиецки е получил Нобелова награда за мир, забранява на немците да получават Нобелови награди. След награждаването Домак е арестуван, изпратен за известно време в затвор и е принуден да се откаже от наградата. През 1947 г. той отива в Стокхолм, за да получи дипломата и златния медал, но според правилата наградните парични средства са върнати в резервния фонд на Нобеловия комитет и той остава без тях.

По време на Втората световна война Домак се занимава с изследване на туберкулозата и през 1946 г. съобщава за туберкулостатичиня ефект на сулфатиазола и сулфатиодиазола. Става ясно също така, че тиосемикарбазоните и хидразидите на изоникотиновата киселина са ефективни препарати при лечението на болни от туберкулоза, даже резистентни към стрептомицина. В последните години от живота си Домак започва да се интересува от проблемите на рака и се надява да получи вещество за разрушаване на клетките на злокачествените тумори, което не уврежда клетките на животните или човека.

Домак се жени през 1925 г. за Гертруд Стрюбе, семейството има една дъщеря и трима сина. Той получава много почетни награди, сред които медала Емил Фишер на Германското химическо дружество (1937 г.), наградата Камерън и званието професор на Единбургския университет (1938 г.), златния медал Паул Ерлих на университета във Франкфурт (1956 г.) и Ордена на изгряващото слънце, присъден му от правителството на Япония (1960 г.).

Превод от руски: Павел Б. Николов