Пати Право – „Куклата“

Когато „Хоризонт“ рече, че ще пуска само музика от стари времена, много се зарадвах.

Какво по-хубаво от това да караш колелото към гарата, отивайки на работа, а в слушалките оркестърът на Глен Милър свири „In The Mood“!

Пък и без това някак си не мога да я сдъвквам съвременната музика и в повечето случаи все се връщам назад, когато си спомня нещо, което ми е харесвало някога, но съм го забравил.

Така преди новата година ми дойде на ум за „Куклата“ („La bambola“, 1968 г.) на Пати Право (родена като Николета Страмбели през 1948 година), която, между другото, продължава да пее и до ден днешен и е много популярна (втора след Мина по продажба на плочи в италианската класация).

Така че песента „Куклата“ (една от най-популярните и най-интерпретираните италиански песни по света) може да е стара, но пък Пати Право е и някогашна, и съвременна изпълнителка (ако някой държи непременно на новото).

Но да вървим направо.

Ето песента и мой превод (текстът само на пръв поглед изглежда елементарен по съдържание!), а след това и две интерпретации, които особено ми харесват: една френска (на Далида, може би най-добрата чужда версия, макар че далеч не съм слушал всичките… а бе – Далида си е Далида!) и една испанска, на Серхио Далма.

Tu mi fai girar tu mi fai girar come fossi una bambola poi mi butti giù poi mi butti giù come fossi una bambola Non ti accorgi quando piango quando sono triste e stanca tu pensi solo per te No ragazzo no No ragazzo no del mio amore non ridere non ci gioco più quando giochi tu sai far male da piangere Da stasera la mia vita nelle mani di un ragazzo no, non la lascerò più No ragazzo no tu non mi metterai tra le dieci bambole che non ti piacciono più oh no, oh no Tu mi fai girar, tu mi fai girar... poi mi butti giù, poi mi butti giù...

Ти ме въртиш, ти ме въртиш все едно съм кукла, след това ме оставяш, след това ме оставяш все едно съм кукла. Ти не виждаш, когато плача, когато съм тъжна и уморена, ти мислиш само за себе си. Не, момчето ми, не! Не, момчето ми, не! Не се смей на любовта ми, аз вече не не играя така. Когато ти играеш, причиняваш болка и сълзи. От тази вечер моят живот няма да е в ръцете на някое момче, няма да го оставя повече там. Не, момчето ми, не, ти няма да ме сложиш сред десетките кукли, които вече не ти харесват, о не, о не! Ти ме въртиш, ти ме въртиш... След това ме оставяш, след това ме оставяш...

Текстът в интерпретацията на Даилда е съвсем различен от оригиналния, макар че и там се говори за едни много лоши момчета:

A leurs yeux Tu n'es qu'une poupée Ton coeur n'est qu'un jouet Qu'un jour ils vont briser...

В техните очи ти си само кукла, твоето сърце е само играчка, която един ден ще счупят…

При Серхио Далма текстът донякъде напипва оригинала, но не твърде много, а и проблемът е поставен с обратен полов знак:

No muchacha no, no muchacha no de mi amor no te rias mas. No es un juego más, esto se acabó, no mereces mi corazon...

Не, момиче, не, не, момиче, не, няма да се смееш повече на любовта ми. Не играта свърши, а всичко свърши, ти не заслужаваш сърцето ми...