Младотурската политика спрямо българите в Македония през изтеклата 1910 г. - 2

Любомир Милетич от Щип, Вардарска Македония - "Младотурската политика спрямо българите в Македония през изтеклата 1910 г.", публикувано във в-к "Дебърски глас", год. II, бр. 31-42, София, 1911 година

Обработил от PDF в текстов вариант с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: ПЪРВА

Тази само постъпка на турските власти, която аз мога да оценя най-обективно, понеже в случая зная до потънкости всичката невинност на пострадалите и всичката преднамерена лъжовност на турското военно изключително правосъдие, е достатъчна за мене, за да кажа, че е свършено вече с всички опити за мирен конституционен живот в Турция.

Но и без това младотурците през изтеклата година толкова прегрешиха против законите та страната, против собствената си чест, тай тържествено ангажирана в негласния договор, що свързваха с християнските си поданици, когато поискаха тяхната морална и материална помощ, и най-сетне против човещината, щото всичко сторено от тях през изтеклата година се слива в един общ вик против тяхното управление.

И наистина, какво ли не извършиха младотурците през тая фатална и за тях година, за да ни сплашат, да ни отблъснат от себе си, от държавата си, от името си!

Вие всички заедно с цялото наше общество сте следили ужасите, на които бяха подложени множество наши сънародници ту в цели околии, ту на по-големи или по-малки групи, ту по единично все по повод на обезоръжаването на населението.

Ако биха се изредили всичките печални случаи от тоя род, би се нанизал нескончаем поменик на наши мъченици през изтеклата година. Ще спомена само една малка част от тая наша мартирология, тук в тоя храм на науката, гдето трябва истината само да се казва, гдето се учим само истината да ценим.

* * *

През април се почнаха в Ениджевардарско изтезанията за оръжие и за съчувствие на четничеството.

Ето какво казват в едно писмо няколко селяни от Ениджевардарско, които тогава бяха задържани в солунския затвор: "Подписаните селяни от с. Личараново, Гропино и Свети Георги (Ениджевардарска каза, Солунски вилает), предвид на тежките мъки и побои, що изтеглихме по селата ни от страна на (...две непонятни думи...) и ениджевардарския каймакамин Фуад бей, за да подпишем от по-рано приготвен махзар, в който се обвиняват някои граждани, явяваме публично истината:

Ние днес сме живи, благодарение че се разписахме на обвинителния акт срещу гражданите. Нашето разписване стана по един нечуван варварски начин и то освен гдето ни съсипаха с бой, но и с пушки над главата ни се заканваха. Обаче днес, като затворници, свободни от всякакви изнасилвания, публично заявяваме за знание на всички братя отомани, че ние подписаните не сме имали нищо общо компрометиращо с гражданите, нито пък някаква среща сме имали, даже и не познаваме някои, защото никога не сме ги виждали..." Саморъчно подписали: поп Атанас, Ив. Гилев и Петър Гущер.

От с. Свети Георги е бил бит по краката на 15 май старецът Тане Георгиев; побоят се е повторил на другия ден през нощта.

Ужасно са бити в село Липариново Дине Чурлинов и сина му Тоде, на единия от тях били счупени ребрата. Също тъй са изтезавани Георги Тодоров от Свети Георги и Танас Папаскин от Липариново.

От Ениджевардарско били задигнати 10 души граждани и вързани били докарани в Липариново, за да бъдат изтезавани там (такава е била практиката - арестувани от едно село се завеждали в друго и там били подлагани на мъки), защото уж според споменатото по-горе, насила изтръгнато показание от селяните, те образували под председателството на учителя Бандов "тайна революционна организация". В село Липариново се е намирала комисията по събиране на оръжието. И тук били разпитвани и мъчени, сетне разкарвани и по други села, докато най-сетне някои от тях, премного изтезавани, били оставени свободни, да се церят както знаят.

Ето как е ставало изобщо мъчението: арестуването туряли в някой зимник и първом самите офицери почвали побоя, а продължавали войниците. След това войници с крака тъпчели битите.

Друг вид изтезание: поставят нещастника да седи на стол и го принуждават да си простира ръцете и краката, по които немилостиво удрят. Когато почне да тече кръв из устата или носа, събличат страдалеца, обливат го с вода, завиват го и го държат под стража четири-пет дена, докато се посъвземе малко, и го пускат.

Тия факти бидоха констатирани от една комисия, назначена от солунския валия, и той се принуди да уволни ениджевардарския каймакамин Фуад бей. Но тая мярка не е помогнала твърде; и след това били бити селяни в селото Свети Георги, които на 19 май били представени в най-окаяно състояние, съвсем осакатени, на солунския валия, та по негова заповед били изпратени в болницата на лекуване.

Берско. В Берско особено се отличил с безчовешка жестокост берският юзбашия. След като "авджи табори" прибрали оръжието, бити са до смърт в село Янчища: В. Пирпилещов, учител, и свещеникът Гр. Генев, Алексо Търпчев, Диме Карагьозов, Георги Донев.

В село Цървор са бити: Васил Саранда, синът му Бойче и Миче Саранда. Последните са бити на 1 май в къщата на Г. А. Динов в с. Янчища; в Долно Копаново са бити: Георги Тръпчев и Яне Канела, а арестувани са 17 души.

Подобни изтезания за уж непредадено оръжие са станали и в Дойранско: под командата на забитина жертвите били бити първом по рамената, после по бедрата и най-после по стъпалата.

Поради ениджевардарските изтезания беше се възмутил дори и солунският младотурски вестник "Иени асъръ", който в бр. 185 се изрази, че действията на властите в ениджевардарско "напомнят действията на миналия деспотичен режим".

Нека споменем, че на 21 април селяните Тано Гоцев, Зафир Стоянов, Христо Линков и Георги Христов от село Мързен (Гевгелийско) телеграфически помолили Далчев, български депутат в турския парламент, да се застъпи за тях пред властите заради нанесения им побой от колъагасъ Юсуф Ефенди, който на самия Великден, на 20 април ги хванал и в училището ги подложил на бой, за да предадат някакви си оръжия.

След тия прецеденти населението и в съседните области, изтръпнало от ужас, чакало своя ред. Комисиите и в Гевгелийско така са продължили да събират оръжие и тежко томува, който не е можел да предаде толкова пушки, колкото не искали от него. В гевгелийското село Конско от бившия четник Ильо, след като предал пушката си, искали още една манлихерова пушка и понеже не предал такава, премазали го с бой. Така и Иван Мърванов от с. Зърново (Неврокопско), жестоко изтезаван четири нощи наред, паднал на смъртно легло, повръщал кръв.

На 5 юли в с. Дивля, Скопска каза, били извършени най-жестоки изтезания над двадесет и пет души по инквизиторски начин: вързани били двете им ръце с нарочно донесени от Скопие въжета, които се прекарвали на една тояга откъм гърба на жертвата; около тая тояга двама войници навивали въжето така, щото да могат мишците да се доближат колкото се може повече отзад, а гръдният кош да се издуе; през туй време войници и стражари бият жертвата с каквото завърнат - с дипчици, с тояги, юмруци и ритници.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Още сканирани оригинални документи - Библиотека "Струмски".

2. ЗА АВТОРА: Роденият в град Щип акад. проф. д-р Любомир Георгиев Милетич (1863-1937, София) е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на 19 век и първата половина на 20 век, работил в сферата на езикознанието (и особено диалектологията), етнографията и историята. Сред най-изявените деятели и учредител на създадения в София Македонския научен институт. В негова чест е кръстен нос Милетич в Антарктида.