Младотурската политика спрямо българите в Македония през изтеклата 1910 г. - 6

Любомир Милетич от Щип, Вардарска Македония - "Младотурската политика спрямо българите в Македония през изтеклата 1910 г.", публикувано във в-к "Дебърски глас", год. II, бр. 31-42, София, 1911 година

Обработил от PDF в текстов вариант с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: ПЪРВА, ВТОРА, ТРЕТА, ЧЕТВЪРТА, ПЕТА

Ислямът, ядката на който е кодифицирана в Корана - в шериата, изключва политическо равенство и поради това е некултурна религия; тя не може да се съгласи с едно конституционно управление, което тъкмо се гради върху политическо равенство на хората. Ала от друга страна ислямът, доколкото не се налага пряко чрез брутални средства, допуска съществуването и на други вери, ако и да се отнася към тях презрително; но тъкмо затова той е толерантен към националната идея на друговерците. Под тази закрила на ислямизма можа да оцелее българската народност в Турция и дори културно да се издигне над турската!

А "отоманското" единство на младотурците още по-малко се съгласява с конституционализма, понеже сочи да унищожава националностите и затова младотурският режим е антикултурен режим, осъден на гибел, каквито и опити да се направят, за да се спаси. Един от най-новите опити е да се спре културният развой на нетурските народи, докато турският народ се просвети, та да ги застигне!

Турската народна маса не може да разбере тоя нов за нея "отоманизъм" и затова, когато младотурците се видят опрени о стената пред своя ислямски надъхан народ, декларират, че шериатът остава и занапред основа на турската държава, че тя си запазва и занапред и в бъдеше своя ислямски характер. Така на 31 март 1909 год., когато цариградската тълпа викаше "Да живее шериатът", Джавид бей, финансовият министър, хитро ѝ отговаря: "Тая държава е ислямска".

Младотурците, още бидейки в опозиция, когато не се обръщаше голямо внимание на техните декларации по тия въпроси, се изказаха поклонници на държавния национализъм. Веднага след Ревалската среща младотурците бяха издали меморандум, в който се казва:

"В Македония няма нито мюсюлмани, нито християни, там са само отомани, с едни и същи стремежи и още с едни и същи другари и с едни и същи врагове. Македония няма така, както няма македонци, а има три вилаета, които съставляват неразделна част от отоманската империя и които разделят съдбата на останалите 27 вилаета. Туй, що се нарича "македонски въпрос", то е само част от общия отомански въпрос. Причината на всички злини е деспотизмът на съществуващия режим".

По-нататък се казва, че македонският въпрос го създавали България, Сърбия и Гърция, и свършва:

"Оставете ни сами да се сговорим помежду си, да уредим всички трудности и разногласия, създадени от иностранците и, съгласени с другите вилаети, да смъкнем позорния деспотизъм".

Това го декларираха младотурци и без съмнение те дълбоко са вярвали тогаз, че стига само да премахнат слабия, според тях, Хамидов деспотичен режим, неспособен да се справи с "трудностите, създадени от иностранците", и те ще могат, с новата си програма на ръка, сиреч въз основа на новия "всеотомански режим" да отстранят не само международното вмешателство, толкова неприятно на всеки турчин, но и причините му, а именно: ще отрекат съществуването на националностите в империята си и с това ще направят да изчезне сам по себе си и македонският въпрос, понеже според тяхната идеология той не съществува. На възпитаните в германски империалистичен дух турски офицери се е виждала всяка пречка от този род лесно отстранима - със силата на държавната власт. Те са знаели, че ще има големи "трудности", но те тъкмо затова са били убедени, че само една милитаристична безпощадна "отоманска" политика ще може да ги отстрани.

Без съмнение и идеята за насилствено разредяване на българския елемент с турски колонисти е влизала в тоя план. Понеже предвид на всичко туй е можело да се очаква и сериозно съпротивление от страна на българското население, в плана ще е било, щото при пръв удобен случай да се пристъпи и към обезоръжаването му на всяка цена, необходимо и поради едно евентуално стълкновение с България, която е създала, според тях, "македонския въпрос".

Щом с такива възгледи младотурците са дошли на власт, време е да престанем вече да тълкуваме техните резки отклонения от конституционната законност чрез някакви грешки и предизвикателства от наша страна, било в Македония, било тук, защото е ясно, че младотурците по казаните причини не са имали намерение да прилагат принципа на политическо равенство през последните 21/2 години, независимо вече от туй, че те инак бяха дошли в конфликт с турската фанатизирана маса, за която шериатът си остава основен държавен закон. Събитията напълно оправдават казаното. Преди всичко България не направи - искала не искала, това сега не важи - нещо решително, за да попречи сериозно на младотурците, а ги остави досега спокойни, даже им плати една голяма сума, за да си оправят финансите. Когато Турция беше най-слаба, България не я нападна, а без съмнение една решителна атака от страна на България щеше и в най-лош за нас случай да има резултат, че щеше да се осуети господството на младотурците в Цариград. С една дума, не могат се намери докази, за да се оправдае с вънкашни причини отклонението на младотурците от конституционализма. Напротив, младотурците имат много основание да бъдат от своя гледна точка благодарни на България, че тъй миролюбиво се държа.

Самото българско население в Македония и Одринско със своето миролюбие, с необикновеното доверие, що показа към прокламираната турска конституция, изненада и нас, и Европа, па и самите турци. Тези можеха да обвинят македонските българи само в прекалена привързаност към конституционализма, който турците тъй тържествено прокламираха. Младотурският преврат биде най-решително подкрепен тъкмо от българите и те дадоха веднага доказателства, че са решени и в бъдеще да го крепят: основаха си навсякъде конституционни клубове. Но тъкмо това не можеше да бъде приятно на младотурците, защото то отиваше в разрез с плановете им: та нали те ще изкореняват расовия национализъм и ще насаждат отоманизъм! Затова е трябвало, щото тъкмо конституционните клубове да се разтурят. Младотурците направиха опит да се образува вместо тях отоманска българска партия, нещо като клон от младотурската, без националистична боя. Ала и тоя проект, макар и подкрепен от един български депутат, удари о камък - възпротивиха му се всички, дори и серското крило, начело със Сандански. Не са знаели младотурците, че националната идея е така дълбоко заседнала в душата на всички българи и че тя така яко е свързана с всички техни културни и политически стремежи, че никакви политически партийни течения, които могат временно да делят българските дейци в Македония, не могат послужи за оръдия да се унищожава собствената им народност! И серското крило наравно с битолското се обяви и против мухаджирската политика, и против посегателствата върху черковно-училищните привилегии. Неопитните в политическия живот на народите младотурски юнкери видяха, че "трудностите" не тъй лесно се отстраняват, че Хамидовият режим не е бил толкова непатриотичен и податлив към чужденците, както те в своята военна самонадеяност си мислили. Безчовечният младотурски "закон" за четите не даде добри резултати; масовото изселване на цели български села, като наказание, подигна цяла буря и младотурците рискуваха прерано да минат в очите на света за варвари, та се принудиха да поспрат прилагането му. Очевидно беше, че им се открива перспектива на непредвидени "трудности" и борби, а при това упоритото българско население имаше тук-там и оръжие. Инди, трябвало е преди всичко да се обезоръжи населението.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Още сканирани оригинални документи - Библиотека "Струмски".

2. ЗА АВТОРА: Роденият в град Щип акад. проф. д-р Любомир Георгиев Милетич (1863-1937, София) е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на 19 век и първата половина на 20 век, работил в сферата на езикознанието (и особено диалектологията), етнографията и историята. Сред най-изявените деятели и учредител на създадения в София Македонския научен институт. В негова чест е кръстен нос Милетич в Антарктида.